Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
+ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:

Поезия:






Преводи:

Проза:




Интервю:

Преглед:




Дневник:

Публицистика:

Философия:

Критика:


Книга 8 Книга 9
ВЕСТНИК “КИЛ 2023”
  
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Статии
Преводи
Неше Яшън 
 
Неше Яшън
Поетеса на кипърското единение
Родената през 1959 г. в Никозия Неше Яшън е поетеса, която пише на турски, а живее и работи в гръцката част на Кипър. Тя е широко известна и обичана и в двете драматично разделени половини на острова. Сред многото й отличия за поезия са: Antihas Pierides, наградата на Кипърското министерството на културата (1978), званието Творец на годината на Банка Тюрк (1992), наградата на Фондация Неджати Ташкън (1993).
Поетесата участва в редица международни литературни фестивали, а стиховете й в превод на гръцки, английски, немски и испански се включват в антологии на световната съвременна поезия. Понастоящем е колумнист във всекидневника `Един ден`, излизащ в Истанбул.
Обществената дейност на Неше Яшън намира израз в работата на кипърските групи за мир. Тя е номинирана за народен представител в Южен Кипър. Понастоящем преподава литература в Южнокипърския университет.
Автор е на четири стихосбирки: “Зюмбюл и нарцис” (1979); “Сълзи на войните” (1980); “Луната, от любов е сътворена” (2001); ”Вратите” 2002) “Стаите на паметта” (2005) и на романа “Тайната история на тъжните девойки” (2005).
“Поезията на Неше Яшън още от самото начало е пропита с наивността и крехкостта на момичешкия романтизъм, които по-сетне устремно преливат в страстна еротика и в политически патос” – пише за нея турската литературна критичка Неджмие Алпай.
Неше Яшън
 
Светлината, изгряваща в мен
 
Кой знае дали,
докато ти стреляше от окопите, затрили дома ни,
аз не се свивах в своята детска тъга
и безброй смърти не прекосяваха въздишката ми.
 
Още тогава си знаех,
че един ден ще се вселиш в духа ми.
 
Докато се криех под стълбите,
за да оплача семейните убийства,
мечти за бъдещето ми нашепваше
светлината, изгряваща в мен.
 
Три ангела се появиха изневиделица:
единият носеше алено лале,
вторият – милувка от теб,
третият дойде с празни ръце,
притеснен впи поглед в лицето ми.
 
После призраците на убитите войници
с окървавени униформи хукнаха подире ми.
Учителят ми по история
изсипа лъжи на прага на рая.
 
Колко дълго, колко дълго те чаках
в опустелите вавилонски кули!
 
Съблечи тези войнишки дрехи
и ела до мен
и с три деца ме дари от духа на мъртвите:
едното да заздравява раните,
второто пръстта да успокои,
третото да обикаля нощем града,
да подържи ръцете на ридаещите майки.
 
 
Капката тъга
 
Мокри клони на мечтите
трепетът на врабче
зъзнещият вътрешен глас
на ранено детство
 
В градината ми водите мръзнат
а в душата – тъжните лилии
 
Танцуваме – аз и моята сянка
срещу смъртта която чака
 
Агнец обречен за благодарност
тихо хлипане в мрака
гласът на страх болезнено ридаещ
 
Ще се завърна когато балерината
се освободи от музикалната кутия
 
Есенно листо по водата
блокадна нощ съм, затъмнена
лице в лице с отсъствието, гледам се
в огледалото на тъгата
 
Тънка светлинка
на ъгъла на устните
на една ранена мечта
 
Устрем през времето
и преход от сън потрошен
кървене на порастването
всеки месец
 
Прелитащ трепетен ужас
над гробищата
плач на загубено ангелче
 
Безмълвно цвете в падината
там, където тъгата се целува
и страст капе
туп
туп
в самотата се влива
 
 
Ездачите на паметта
 
Като статуя  застива тялото ми
разчупва се и разпада от всеки досег
разтрошено в трън разцъфва
 
Кипящите в мен огнени страсти
замръзват в безлюбовния леден климат
 
И под тъжния ми прозорец
сред препускащите ездачи на паметта
отминава снежната кралица с къделята си.
 
 
От любов е сътворена луната
 
От любов е сътворена луната
проумях го докато я гледахме с теб
твоят поглед от луна сътворен е
ти самият от огън, от целувки, от лъчи си роден
 а аз – от тебе
 
 
Мечтите на облака
 
І.
Облака мъж разпаря небето и излиза
ала твърде далеч е жената
бавно приближават
не могат да се срещнат.
 
ІІ.
Облака жребец лети
подире му – викове, крясъци
подминава портата на смъртта
ездачът му потъва във водата.
 
ІІІ.
Облак облака целува
в едно се сливат и порастват
в мост прерастват мечтите им
а по моста агънце минава.
 
ІV.
В очакване  на своята кралица
тръпне палатът на облаците
но заблудили са се по пътя си
далечните ездачи.
 
V.
На езика на света е
националният облачен химн на облаците.
 
VІ.
Прекосява границата облакът
войниците откриват огън
пада възнак облакът
 върху света.
 
VІІ.
Витае облакът из облаците
и поет е, и облак.
 
VІІІ.
Облаците на Севера
се ръкуват с Юга
Федерална Република Облак!
 
 
ІХ.
Захарен памук държи облакът
Щом отхапе по носа му лепне.
 
Х.
Чурулика Облака птица
със синьосиния си глас.
 
ХІ.
Китка подава на планината
феята на облаците
Планината – каменно сърце.
 
ХІІ.
Гащите на облака
четат Маяковски!
 
ХІІІ.
Опожарено е селото
на прелетните облаци
огньове димят на гърбовете им.
 
ХІV.
Облака госпожа въздиша
и птици прелитат през нея.
 
ХV.
Замислени облаци
Закриват слънцето.
 
ХVІ.
По облака път – момиченце някакво
нисичко на ръст
и куцукащо
 
капка от облака
капва право в душата ми
и цвете разцъфва.
 
ХVІІ.
Любещи се облаци
във вечерта се крият.
 
ХVІІІ.
Облакът селцето ми съзира
там зад границата
колко красиви очи има облакът.
 
ХІХ.
Люлката на облаците мен очаква
/ала никой не знае това/.
 
ХХ.
Мечтите на един облак живеят толкова
колкото е и животът на един облак.
 
 Преведе от турски
Кадрие Джезур
 
 
Назад [ 8 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма