Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
+ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:

Поезия:






Преводи:

Проза:




Интервю:

Преглед:




Дневник:

Публицистика:

Философия:

Критика:


Книга 8 Книга 9

Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна и реализиран с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура".
Вестник „Литература и Общество“ (ЛИО) е оригинално и  значимо явление в литературния и културен живот на град Варна с национално и  международно значение. На страниците му ще прочетете стихотворения, разкази, откъси от романи на значими писатели от черноморския град, страната, Европейския съюз и целия свят. Вестникът представя най-новите творби на писателите от Варна – членове на Сдружение Литературно Общество – Варна (СЛОВ), на Асоциация на европейски писатели и писатели от други континенти (АСЕПИ-СЕПИ, ВАРНА), на Съюз на българските писатели (СБП), на Съюз на независимите български писатели (СНБП), отразява значими литературни събития: фестивали, конкурси, премиери на книги, провежда литературни конкурси на морска тема и универсалните теми, отразява творчеството на млади дарования и подкрепя тяхното развитие.
Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна.
Статии
Дневник
Интелектуалецът 
 
Панко Анчев
 
Интелектуалец е най-високата степен от професионалното и обществено служение на твореца и учения. То не е научно звание или отличие, което се дава, само защото пишеш книги или преподаваш в университет или защото вършиш работа, онасяна към духовната сфера. Да си интелектуалец не означава и да си елегантно облечен, да страдаш от мирова скръб или да поучаваш другите как да живеят, а самият ти да пишеш за безмислието на живота, срещу което получаваш хонорари. Нито да се грееш под светлините на прожекторите и пред камерите да говориш с лекота и без запъване за всичко, за което те питат. А после доволно да вървиш по улиците и да се радваш на възхитените погледи на тези, които те познават от телевизионните интервюта.
Ако беше всичко това, щеше да е лесно, удобно и изгодно да бъдеш интелектуалец. Макар че мнозина си представят такъв неговия живот и обществената му функция и страстно желаят да се закичат с това звание и да го носят с радост  и удоволствие сякаш е новият им моден костюм. Че кой днес не е интелектуалец и кой чрез това име не се прочува и става известен?
Интелектуалецът обаче е служител на духа и знанието, на Божията дарба да се твори безкористно и възвишено. Той е високо образован човек; но той не просто знае, а разбира и познава истината. За него не славата е важна, а познанието на истината. Радостта от познанието за него е повече от всичко. Затова и не е дребнав и завистлив. Напротив, щедростта му  е удивителна,безкористна и безгранична. Той е готов да сподели каквото знае; прочетеното току-що трябва веднага да го сподели, за да направи и другите радостни с неговото ново знание и удоволствие от прочетеното, видяното, наученото. Когато много знаеш, при това знаеш значими неща и умееш да ги свързваш в тяхната последователност, причинност и закономерност, няма защо да ги пазиш за себе си. Когато ги споделя, интелектуалецът знае, че ще получи от събеседника или от читателяси нова идея и ново знание.Интелектуалецът е специалист в своята област от най-висш ранг, но за него това не е достатъчно. Защото няма “специалист в своята област”, който да е оставил име и следа в науката и изкуството, ако е само такъв; ако не е човек с широка култура, със специализирани и задълбочени, а не дилетантски,  познания в духовната сфера –най-вече във философията и изкуствата; ако не слуша, преживявайки, музиката или не чете и усеща красотата на словото, не вижда отвъд платното мъдростта на нарисуването. Защото интелектуалецът няма строго определена професия, заради която да отдава сили, енергия и живот. Професията е само видимата страна на неговата същност и житейско поведение и положение. Освен нея той е надарен с призвание и изпитание да бъде там, където хората страдат или са обладани от вдъхновение, където отстояват правдата и справедливостта, за да ги поведе или укроти и омилостиви.
Интелектуалецът е щедър талант. И изящен! Щедър не защото се пилее, а заради безкористното споделяне и самораздаване, заради неуморната му популяризаторска дейност, както и за това, че не щади труда си, за да укрепва общността на интелектуалците. Той никога не пита за хонорар, преди да е свършил работа; не отказва участие в различни инициативи, когато разбере, че те служат на истината и справедливостта. Защото интелектуалецът не е алчен. Нито славолюбив. Нито злопаметен. А не е такъв, защото умът и сърцето му са заети с по-важни неща от това да отмъщава, мрази или завижда. От къде време да обръща внимание на егоцентризма и егоизма, на парите и удобствата.
Но най-значимото и благородното у него, което го отличава от останалите интелигентни хора, присвояващи си званието “интелектуалец”, е служението му на проповедник и защитник на истината, справедливостта и знанието. Той живее с книгите, с изкуството и науката, но очите му винаги са насочени към хората, към обществото. Той иска от тях не само да знаят и да ценят изкуството, но и да пазят своите права и да не допускат да ги управляват негодници и некадърници. Интелектуалецът е за социална справедливост, която отделя  добрите от злите, умните от посредствените и честните от безчестните. Такова общество е духовно богато, нравствено, възвишено и благородно. То не поставя хората в положение да завиждат и отмъщават, а ги изпълва с радост от съществуването и благодарност за даденото им щастие. Не е вярно, че такова общество е невъзможно, че е утопично. Ала то не се постига със злоба и политически доктрини, проповядвани и осъществявани от посредствени агитатори и революционери, мислещи единствено за отмъщение и бъдеща лична  изгода чрез властта и  във властта.
Интелектуалецът е не просто син на народа си,но и негов най-верен и предан служител. Той е негов изразител и говорител, радетел за свободата, възхода и благоденствието му. Когато народът страда, интелектуалецът страда с народното страдание и със своята неутешима мъка; когато народът ликува, ликува и той, защото това е неговото най-голямо щастие. Не може да се наричаш интелектуалец и да си безразличен към това, което става в обществото и с народа. Интелектуалецът притежава изострени сетива за състоянието на народната душа. Самият той е изразът на народната душа, нейният плач и радостен смях, болката и благостта й. Защото душата на народа е добра и блага. И той го помни и никога  не го забравя.
И в обществената си дейност, и в бита, работата, развлеченията, официалните и неофициалните отношения интелектуалецът винаги проявява високо достойноство и достолепие. Не надменност и надутост, не суета и тщеславие, а съзнание за собствената си значимост и значимостта на служението, за което е призван. Може би това е най-главната отличителна негова особеност, отграничаваща го от останалите и най-вече от самозванците.
Той живее самотно, далеч от суетата на земния живот, монашески. В самотата събира духовни сили, премисля пътя си и прониква в необозримите тайни на битието. Не е лесно да се живее такъв живот. Когато е млад, му се иска да лудее, да обича и се отдава на удоволствията. Но бързо приема отново самотата, защото непохватността му го прави срамежлив и стеснителен. А за да се отдаваш на удоволствия, трябва да си неудържим, агресивен, отворен и да нямаш кой знае колко задръжки и предразсъдъци. Интелектуалецът мери постъпките си, притеснява се, че не умее да говори комплименти, да ухажва и се забавлява. И как да се забавлява, когато умът му е другаде и там, където другите са свободни и отдадени на радостта и разгула, за него е затвор и мъчителница. Когато пък остарее, е още по-самотен, защото не е успял да се сдобие с приятели, с които да споделя и битовата самота и неудобствата на възрастта. Та кой го знае и познава, освен светът на науката или изкуството; съседите го имат за особняк, който гледа и говори не като другите и им е все едно дали е жив или умрял. Пък и самите те си имат свои грижи и болки.
Но за самотата на интелектуалеца е твърде банално и ненужно да се говори. Той сам си е избрал този начин на живот и очевидно му е приятен и полезен. Пък и нима е самотен животът сред книгите и мислите, идеите и прозренията на великите умове на човечеството? Или с терзанията на собствения дух, в търсенето на истината и богопознанието?
Пътя на народа в бъзпътицата открива единствен интелектуалецът. Тежко на народа, ако в дни на изпитания интелектуалците са заети със собственото си спасение и оцеляване, като нехаят и не мислят за изхода.
Трудно е да си интелектуалец и затова интелектуалците са малко на брой и не винаги гласовете им се чуват. Ала и това е съдба, която трябва да се приеме...
 
 
Назад [ 18 ] Напред
ЖИВОТ НА ПЕТОЛИНИЕ

“Колор принт ПАК” ООД – печат и “Издателство МС” ООД – предпечат издадоха с финансовата помощ на Община Варна книгата “Живот на петолиние (Спомени и документи)” от Марко Добрев, която е образец за мемоаристика с голямо значение за историята на музикалния живот във Варна от 50-те години на миналия век до днес. Авторът предоставя за първи път такава достъпна информация чрез богатия си архив за Национално училище по изкуствата “Д. Христов” от създаването на Средно музикално училище и превръщането му в значим културен институт за професионални кадри за България; за Варненска филхармония, Варненска опера, ММФ “Варненско лято”, Международния балетен конкурс, за личности от музикалната култура на страната и чужбина, с които е общувал. Данни, снимков материал, програми на концерти и спектакли, събития, статии. Поколения наред творци, ученици, педагози са вписани в тази мемоарна книга. Личи изключителната му памет за миналото и желанието да открие трудните пътища на създаването и развитието на музикалното, балетното, оперното и изобразителното изкуство в града. Книгата е едно откритие за културата на Варна като минало, настояще и бъдеще.
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма