| Съдържание |
| + Варненски и Великопреславски митрополит Кирил: |
| Поезия: |
| Преводи: |
| Проза: |
| Интервю: |
| Преглед: |
| Дневник: |
| Публицистика: |
| Философия: |
| Критика: |
ОДЕСОС ПРЕЗ КЪСНАТА АНТИЧНОСТ
(IV – НАЧАЛОТО НА VII ВЕК)
ОТ АЛЕКСАНДЪР МИНЧЕВ
“Одесос през късната античност (IV- началото на VII век)” е последната трета книга на Ал. Минчев от поредицата за античния град Одесос, нашата днешна Варна. През 2007 г. излиза първата – монографията „Одесос през Елинистическата епоха (края на IV в. пр. Хр. – началото на I в. сл. Хр.)”, а през 2021 г. – втората: „Одесос през Римската епоха (I-III в.)“. Новото изследване е посветено на последния период от съществуването на този забележителен античен град в българските земи – Късната античност. Поместени са много нови данни от исторически, археологически и епиграфски изследвания за града, публикувани през последните 15 години у нас и в чужбина, както и някои по-стари, които са останали неизвестни доскоро. Някои от най-ценните антични паметници, открити в града и запазени до наши дни, са гордост за археологическото и архитектурното богатство не само на Варна, но и на България и Европа.Коренните промени в периода на Късната античност са като врящ котел от събития – политически, военни, икономически и религиозни.
Това е периодът на третия и последен голям разцвет на Одесос – време, от което и до днес в града има останали значителни следи.Издаването на книгата е финансирано от Фонд “Култура” на Община Варна и е съществен принос към културната памет на града и на България.
| Статии | |
| Дневник | |
Интелектуалецът |
|
 Панко АнчевИнтелектуалец е най-високата степен от професионалното и обществено служение на твореца и учения. То не е научно звание или отличие, което се дава, само защото пишеш книги или преподаваш в университет или защото вършиш работа, онасяна към духовната сфера. Да си интелектуалец не означава и да си елегантно облечен, да страдаш от мирова скръб или да поучаваш другите как да живеят, а самият ти да пишеш за безмислието на живота, срещу което получаваш хонорари. Нито да се грееш под светлините на прожекторите и пред камерите да говориш с лекота и без запъване за всичко, за което те питат. А после доволно да вървиш по улиците и да се радваш на възхитените погледи на тези, които те познават от телевизионните интервюта.
Ако беше всичко това, щеше да е лесно, удобно и изгодно да бъдеш интелектуалец. Макар че мнозина си представят такъв неговия живот и обществената му функция и страстно желаят да се закичат с това звание и да го носят с радост и удоволствие сякаш е новият им моден костюм. Че кой днес не е интелектуалец и кой чрез това име не се прочува и става известен?
Интелектуалецът обаче е служител на духа и знанието, на Божията дарба да се твори безкористно и възвишено. Той е високо образован човек; но той не просто знае, а разбира и познава истината. За него не славата е важна, а познанието на истината. Радостта от познанието за него е повече от всичко. Затова и не е дребнав и завистлив. Напротив, щедростта му е удивителна,безкористна и безгранична. Той е готов да сподели каквото знае; прочетеното току-що трябва веднага да го сподели, за да направи и другите радостни с неговото ново знание и удоволствие от прочетеното, видяното, наученото. Когато много знаеш, при това знаеш значими неща и умееш да ги свързваш в тяхната последователност, причинност и закономерност, няма защо да ги пазиш за себе си. Когато ги споделя, интелектуалецът знае, че ще получи от събеседника или от читателяси нова идея и ново знание.Интелектуалецът е специалист в своята област от най-висш ранг, но за него това не е достатъчно. Защото няма “специалист в своята област”, който да е оставил име и следа в науката и изкуството, ако е само такъв; ако не е човек с широка култура, със специализирани и задълбочени, а не дилетантски, познания в духовната сфера –най-вече във философията и изкуствата; ако не слуша, преживявайки, музиката или не чете и усеща красотата на словото, не вижда отвъд платното мъдростта на нарисуването. Защото интелектуалецът няма строго определена професия, заради която да отдава сили, енергия и живот. Професията е само видимата страна на неговата същност и житейско поведение и положение. Освен нея той е надарен с призвание и изпитание да бъде там, където хората страдат или са обладани от вдъхновение, където отстояват правдата и справедливостта, за да ги поведе или укроти и омилостиви.
Интелектуалецът е щедър талант. И изящен! Щедър не защото се пилее, а заради безкористното споделяне и самораздаване, заради неуморната му популяризаторска дейност, както и за това, че не щади труда си, за да укрепва общността на интелектуалците. Той никога не пита за хонорар, преди да е свършил работа; не отказва участие в различни инициативи, когато разбере, че те служат на истината и справедливостта. Защото интелектуалецът не е алчен. Нито славолюбив. Нито злопаметен. А не е такъв, защото умът и сърцето му са заети с по-важни неща от това да отмъщава, мрази или завижда. От къде време да обръща внимание на егоцентризма и егоизма, на парите и удобствата.
Но най-значимото и благородното у него, което го отличава от останалите интелигентни хора, присвояващи си званието “интелектуалец”, е служението му на проповедник и защитник на истината, справедливостта и знанието. Той живее с книгите, с изкуството и науката, но очите му винаги са насочени към хората, към обществото. Той иска от тях не само да знаят и да ценят изкуството, но и да пазят своите права и да не допускат да ги управляват негодници и некадърници. Интелектуалецът е за социална справедливост, която отделя добрите от злите, умните от посредствените и честните от безчестните. Такова общество е духовно богато, нравствено, възвишено и благородно. То не поставя хората в положение да завиждат и отмъщават, а ги изпълва с радост от съществуването и благодарност за даденото им щастие. Не е вярно, че такова общество е невъзможно, че е утопично. Ала то не се постига със злоба и политически доктрини, проповядвани и осъществявани от посредствени агитатори и революционери, мислещи единствено за отмъщение и бъдеща лична изгода чрез властта и във властта.
Интелектуалецът е не просто син на народа си,но и негов най-верен и предан служител. Той е негов изразител и говорител, радетел за свободата, възхода и благоденствието му. Когато народът страда, интелектуалецът страда с народното страдание и със своята неутешима мъка; когато народът ликува, ликува и той, защото това е неговото най-голямо щастие. Не може да се наричаш интелектуалец и да си безразличен към това, което става в обществото и с народа. Интелектуалецът притежава изострени сетива за състоянието на народната душа. Самият той е изразът на народната душа, нейният плач и радостен смях, болката и благостта й. Защото душата на народа е добра и блага. И той го помни и никога не го забравя.
И в обществената си дейност, и в бита, работата, развлеченията, официалните и неофициалните отношения интелектуалецът винаги проявява високо достойноство и достолепие. Не надменност и надутост, не суета и тщеславие, а съзнание за собствената си значимост и значимостта на служението, за което е призван. Може би това е най-главната отличителна негова особеност, отграничаваща го от останалите и най-вече от самозванците.
Той живее самотно, далеч от суетата на земния живот, монашески. В самотата събира духовни сили, премисля пътя си и прониква в необозримите тайни на битието. Не е лесно да се живее такъв живот. Когато е млад, му се иска да лудее, да обича и се отдава на удоволствията. Но бързо приема отново самотата, защото непохватността му го прави срамежлив и стеснителен. А за да се отдаваш на удоволствия, трябва да си неудържим, агресивен, отворен и да нямаш кой знае колко задръжки и предразсъдъци. Интелектуалецът мери постъпките си, притеснява се, че не умее да говори комплименти, да ухажва и се забавлява. И как да се забавлява, когато умът му е другаде и там, където другите са свободни и отдадени на радостта и разгула, за него е затвор и мъчителница. Когато пък остарее, е още по-самотен, защото не е успял да се сдобие с приятели, с които да споделя и битовата самота и неудобствата на възрастта. Та кой го знае и познава, освен светът на науката или изкуството; съседите го имат за особняк, който гледа и говори не като другите и им е все едно дали е жив или умрял. Пък и самите те си имат свои грижи и болки.
Но за самотата на интелектуалеца е твърде банално и ненужно да се говори. Той сам си е избрал този начин на живот и очевидно му е приятен и полезен. Пък и нима е самотен животът сред книгите и мислите, идеите и прозренията на великите умове на човечеството? Или с терзанията на собствения дух, в търсенето на истината и богопознанието?
Пътя на народа в бъзпътицата открива единствен интелектуалецът. Тежко на народа, ако в дни на изпитания интелектуалците са заети със собственото си спасение и оцеляване, като нехаят и не мислят за изхода.
Трудно е да си интелектуалец и затова интелектуалците са малко на брой и не винаги гласовете им се чуват. Ала и това е съдба, която трябва да се приеме... |
|
|
Назад
[ 18 ]
Напред |
|
ВЕСТНИК “КИЛ” НА 30 ГОДИНИ!
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, издаван в град Варна от Сдружение на писателите вече 30 години. Във вестника се печатат значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни, представя се творчеството на водещи съвременни автори, дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът е подкрепян финансово от Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на съвременната литература, както и да откриете едни от най-стойностните ѝ произведения!
