Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
+ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:

Поезия:






Преводи:

Проза:




Интервю:

Преглед:




Дневник:

Публицистика:

Философия:

Критика:


Книга 8 Книга 9

Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна и реализиран с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура".
Вестник „Литература и Общество“ (ЛИО) е оригинално и  значимо явление в литературния и културен живот на град Варна с национално и  международно значение. На страниците му ще прочетете стихотворения, разкази, откъси от романи на значими писатели от черноморския град, страната, Европейския съюз и целия свят. Вестникът представя най-новите творби на писателите от Варна – членове на Сдружение Литературно Общество – Варна (СЛОВ), на Асоциация на европейски писатели и писатели от други континенти (АСЕПИ-СЕПИ, ВАРНА), на Съюз на българските писатели (СБП), на Съюз на независимите български писатели (СНБП), отразява значими литературни събития: фестивали, конкурси, премиери на книги, провежда литературни конкурси на морска тема и универсалните теми, отразява творчеството на млади дарования и подкрепя тяхното развитие.
Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна.
Статии
Преглед
КНИГИ 
 
Атлас на българската литература, т.1 ( 1878-1914), т. 2 ( 1915-1944), т. 3 (1944 – 1968), съставител и редактор проф. Симеон Янев, изд. Къща “Жанет 45”
 
Едно от най-ярките явления в българското литературознание през последните 10-15 години е многотомният “Атлас на българската литература”, от който са излезли вече три тома. Този “Атлас” е задълбочено и пълно описание и изследване на българската литература. Замисълът му е мащабен и непременно изисква отлично познаване на литературните факти, имената, критическото възприемане на отделните произведения, периодиката и т.н. Слава Богу, най-сетне се появиха хора, които могат не само да фиксирата фактите и явленията, но и да ги проследяват в тяхната последователност, както и да се сетят да ги покажат като вече възприети и осмислени от литературната критика на съответното време. Така ние получаваме пълна и многоизмерна картина на епохите и литературата, която те са създавали.
Такъв атлас изисква огромна и продължителна работа. Защото не е достатъчно да знаеш много; нужно е да умееш да боравиш с информацията, да я систематизираш и подредиш по значение и важност.
Когато четеш този труд, виждаш как се е развивала българската литература. Виждаш я цяла, неизкривена или съкратена в преднамераната интерпретация на изследователя. Но тази интерпретация досега е била изкривена, защото не е имало подобен наръчник, който да покаже целостта и протяжността на процеса.
Много, много значим е този труд! И много необходим. Той показва зрелостта на българското литературознание, възможностите му и новите му перспективи.
 
Стефан Тошев “Действията на Трета армия в Добруджа през 1916 година”, 2007
 
В началото на ХХ век, следкато България преживя няколко опустошителни войни, обичайна практика е било военни дейци от различен ранг да анализират причините за победите и пораженията на различните фронтове, да търсят аргументи в полза на едно или друго тактическо военно решение, довело до победа или поражение в сражението или в цялата война. Разбира се, успехът или поражението в една война е резултат от умението или непригодността на военното командване, но още по-важно е състоянието на държавата, на нейната икономика и на духа в обществото. Съществено е дали обществото е готово да приема войната като своя справедлива кауза или я отрича.
Генерал Стефан Тошев е командирът на Трета армия на Добруджанския фронт по време на Първата световна война. Неговото високо майсторство се проявява във битката за Тутракан. На негово име е кръстен  и град Генерал Тошево и това е израз на признателните поколения за заслугите на този забележителен човек и военоначалник към българската армия и българската държава.
Но както се случва с всеки способен и достоен човек, и генерал Стефан Тошев е неразбран и обруган от съвременниците си. Налага му се да преживее разочарования и покруси, да види с очите си как неговото дело е омаловажава или напълно се пренебрегва, а българската армия е победена и унизена.
Книгата е интересна не само за военните специалисти, а много повече за тези, които обичат увлекателното и динамично четиво, в което на преден план излиза човешката храброст, съобразителност и състрадателност. Генерал Тоше пише като истински писател и словото му не е изгубило и днес своето художествено очарование.
 
Анчо Калоянов “Славянската православна цивилизация. Началото: 28 март 894 г., Плиска”, 2007
 
Този мащабен научен труд на проф. Анчо Калоянов изисква специално внимание и сп. “Простори” ще се върне към него, за да го анализира задълбочено, внимателно и подробно. Защото отдавна  не се е появявало такова изследване върху началото на българската православна култура. През последните години излязоха какви ли не патриотарски книги, които уж възпитават млади и стари в любов към нашето минало. Но те нанасят такива вреди върху съзнанието на българите, че трудно ще се преодолеят.
Анчо Калоянов е виден наш учен-етнолог и фолклорист. Той е и сред значимите имена на българската художествена проза от 70-години на ХХ в. насам. Неговите трудове са задълбочени, оригинални като начин на мислене и научни изводи. Отлично подготвен, боравещ с огромен фактически материал, той, за разлика от доста автори, има и оригинални идеи, плрод на свежо и необременено от предразсъдъци научно мислене.
Няма съмнение, че “Славянската православна цивилизация. Началото: 28 март 894 г., Плиска” ще разбуни научните духове и ще предизвика дискусии.
 
Лиляна Стефанова. “Свят в 33 лица”, 2007
 
Много спомени е натрупала голямата българска поетеса Лиляна Стефанова. Спомени от нейните безбройни срещи с най-ярките имена на световната култура на ХХ век. Спомени за най-великите хора, които обичаха България и работеха за популяризирането на нейната култура и литература. Самата Лиляна Стефанова дълги години бе главен редактор на списание “Обзор”, чиято задача бе да разпространява българската литература по цял свят. Като зам.председател на СБП тя участва активно в организацията и провеждането на международните писателски срещи в София. Тогава на тези срещи идваха (за разлика от днешните) изключителни писатели от цял свят.
С 33 от своите добри приятели и колеги ни запознава в тази книга Лиляна Стефанова. Пресъздала срещите и разговорите чрез оригинално смесване на репортажа с интервюто или на литературно-критическия портрет с епистоларните жанрове, а към всичко добавила и множество снимки, Лиляна Стефанова ни дава възможност живо да общуваме с нейните герои и да изпитаме заедно с нея сладостта от такова общуване. Само с какви хора ни среща голямата ни поетеса: Надин Голдимар – носителка на Нобелова награда, Леополд Сенгор, Рафаел Алберти, Артур Лундквист, Константин Симонов, Павел Антоколски, Маргарет Драбъл, Маргарет Екстрьом, Алън Силитоу и още много други. И за всеки е намерила точна дума, оригинална характеристика, проникновено тълкуване.
Такива книги са много полезни за днешния читател, защото му показва истински стойности и го кара да иска и днес да общува с подобни имена. А още по-важното е, че Лиляна Стефанова налага висок вкус и строги критерии. Това е необходимо във времето на духовната бедност и увлеченията по случайното и посредственото.
 
Владимир Соловьов “Божествен огън”, подбор и превод от руски Андрей Андреев, 2006
Владимир Соловьов е един от най-великите руски философи от края на ХІХ и началото на ХХ век. Той е оказал огромно влияние върху развитието на европейското философско мислене. Бил е близък другар и съратник на редица видни руски писатели, учени, общественици. Неговият баща Сергей Соловьов е бил историк, автор на все още актуална “История на Руската държава”, ректор на Московския държавен университет “Михаил Ломоносов”.
Но Владимир Соловьов е и поет. При това поет значим за руската поезия. И в поезията, както във философията, той мисли оригинално, задълбочено, мащабно. Пише вълнуващо и с голямо майсторство.
Поезията на Владимир Соловьов е твърде малко позната у нас, макар тази част от неговото творчество да се споменава често в спомени на писатели или в изследвания на литературоведи. Едва сега обаче имаме сравнително цялостно представяне на поета Владимир Соловьов. Това става благодарение усилията и преводаческото майсторство на поета Андрей Андреев, както и на добрата воля и висок вкус на издателство “Захарий Стоянов”-София.
Добър е този превод, от който можеш да усетиш красотата и висотата на художественото мислене на оригинала. Андрей Андреев е успял да претвори на български величието на поета Вл.Соловьов и това е огромен успех както за него самия, така и за българското преводаческо изкуство.
 
В. В. Бычков “Русская теургическая эстетика”, М., 2007
 
У нас подобни книги не се издават, защото българските хуманитаристи с много редки изключения не изучават литературата и историята от гледната точка на християнството. Българският поглед, окозва се, е прекалено материалистичен, позитивистичен и секуларен. Руската хуманитаристика възражда теургичния подход и все по-надълбоко навлиза в същността на руския дух и роденото от него изкуство.
В. В. Бичков е един от тези руски учени, които дълги години работят в сферата на теургичната естетика и изследват литературното и научното дело на руските писатели и философи. “Русская теургическая эстетика” е мащабен труд, в който задълбочено се проследява развитието на християнската естетика в Русия през ХІХ и ХХ век. Предмет на анализ е творчеството на Н.В.Гогол, Ф.М.Достоевски, Константин Леонтиев, Л.Н.Толстой, Владимир Соловьов, Василий Розанов и още много други. Авторът доказва на модерния читател колко важна роля играе в руската художествена и философска мисъл от последните два века християнството и как писателите на модерната епоха не губят връзката си с него и пропопядват християнските традиции.
Българските читатели могат да се запознаят с научнотодело на В.В.Бичков в руските сайтове на интернет. Там са поместени много негови трудове, даващи представа за начина му на мислене...
 
“Болгарская тетрадь”, сп. “Литературная учеба”, Москва, бр. 4/ 2007
 
В брой 4 на руското списание “Литературная учеба”, основано от Максим Горки през 1930 г., е публикувана под названието “Болгарская тетрадь” голяма подборка от стихове на български поети. Подборката е дело на Панко Анчев. Включени са едни от най-големите български живи поети: Валери Петров, Найден Вълчев, Петър Караангов, Любомир Левчев, Стефан Цанев, Иван Цанев, Георги Константинов, Таньо Клисуров, Борис Христов, Паруш Парушев, Маргарита Петкова, Бойко Ламбовски. Наред с тях стоят напълно достойно поетите от Варна: Димитър Калев, Иван Овчаров, Теменуга Маринова, Красимир Симеонов и Павел Цветков. Преводите са дело на видни руски поети. В книжката е поместена и  статията на Панко Анчев “Трудът на критика”.
“Болгарская тетрадь” се открива с приветствени думи от главната редакторка на списанието Людмила Карханина “България в Русия”, която разказва за добрите връзки между списанията  “Литературная учеба” и “Простори”, благодарение на които стана възможно осъществяването на този проект.
Днешната българска литература е почти непозната в Русия. Книги от български автори изобщо не се превеждат и издават. Спорадичните появи на български автори в руския печат са по-скоро резултат от нечии лични усилия, отколкото политика на държавата и на СБП. Ето защо готовността на сп. “Литературная учеба” да представя периодично български автори заслужава висока оценка и признатетелност.
На 26 септември т.г. в Посолството на България в Москва броят бе представен на специално организирана вечер, на която присъстваха членовете на културната делегация от Варна, видни писатели и дейци на културата от Москва, преводачи, приятели на България. Приветствие към присъстващите отправи и посланикът на Република България в Русия Пламен Грозданов.
П. Р-ев
 
 
Назад [ 14 ] Напред
ЖИВОТ НА ПЕТОЛИНИЕ

“Колор принт ПАК” ООД – печат и “Издателство МС” ООД – предпечат издадоха с финансовата помощ на Община Варна книгата “Живот на петолиние (Спомени и документи)” от Марко Добрев, която е образец за мемоаристика с голямо значение за историята на музикалния живот във Варна от 50-те години на миналия век до днес. Авторът предоставя за първи път такава достъпна информация чрез богатия си архив за Национално училище по изкуствата “Д. Христов” от създаването на Средно музикално училище и превръщането му в значим културен институт за професионални кадри за България; за Варненска филхармония, Варненска опера, ММФ “Варненско лято”, Международния балетен конкурс, за личности от музикалната култура на страната и чужбина, с които е общувал. Данни, снимков материал, програми на концерти и спектакли, събития, статии. Поколения наред творци, ученици, педагози са вписани в тази мемоарна книга. Личи изключителната му памет за миналото и желанието да открие трудните пътища на създаването и развитието на музикалното, балетното, оперното и изобразителното изкуство в града. Книгата е едно откритие за културата на Варна като минало, настояще и бъдеще.
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма