Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
+ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:

Поезия:





Имена:

Разказ:

Преглед:



Дневник:

История:

Новела:

Идеи:

Юбилей:

Руска тетрадка:








Книга 8 Книга 9

Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна и реализиран с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура".
Вестник „Литература и Общество“ (ЛИО) е оригинално и  значимо явление в литературния и културен живот на град Варна с национално и  международно значение. На страниците му ще прочетете стихотворения, разкази, откъси от романи на значими писатели от черноморския град, страната, Европейския съюз и целия свят. Вестникът представя най-новите творби на писателите от Варна – членове на Сдружение Литературно Общество – Варна (СЛОВ), на Асоциация на европейски писатели и писатели от други континенти (АСЕПИ-СЕПИ, ВАРНА), на Съюз на българските писатели (СБП), на Съюз на независимите български писатели (СНБП), отразява значими литературни събития: фестивали, конкурси, премиери на книги, провежда литературни конкурси на морска тема и универсалните теми, отразява творчеството на млади дарования и подкрепя тяхното развитие.
Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна.
Статии
Поезия
Иван Овчаров 
 
Иван Овчаров е роден на 18.08.1959 г. в Русе. Живее във Варна и преподава български език и литература в НГХНИ “К. Преславски”. Автор е на 7 стихосбирки. Негови стихотворения са публикувани в почти всички литературни издания и са отличавани на няколко национални конкурса.
Член на СБП.
   
    
  
ИЗЯСНЯВАНЕ НА БОЖИЯ ПРОМИСЪЛ
ПРИ СЪТВОРЯВАНЕТО НА ЧОВЕКА
  
“И сътвори Бог човека по Свой образ,
по Божий образ го сътвори...”
Битие, 1 : 27

Ежедневието
е постоянно преговаряне на едни и същи думи,
но не търси себе си в тях –
условието за оцеляване не е знамето на живота,
а негова дръжка.
С нея можеш
само
да защитиш
мястото си на обитаване,
но не и да го направиш
по-красиво...

И усещането за красота
не е
в ежедневните императиви,
а е въпреки тях –
коригираща изповед-признание
за непостигнатост...

И хармонията на ежедневието
доказва
само
добре усвоено умение
да се вдига дръжка без знаме,
вярвайки
не във правото на сърцето,
а във силата на ръката...

И нормално изглежда
знамена много да ти прикачват,
без да знаеш
какво
друго
да правиш със тях,
освен да размахваш
победно
или
заплашително...
    
И от тях
никое
не е по-лошо от другите,
но и не е по-добро,
щом повелява:
здраво да стискаш дръжката,
ако не искаш
да се превърне
в твой посмъртен саван...

Затова
ежедневието е постоянно преговаряне
на едни и същи думи,
но
не търси себе си в тях –
животът е много повече
от парадното преброяване
на оцелелите...

И условието за оцеляване
не е знамето на живота,
а негова дръжка...

И знамена много
трябва да сменяш на нея,
докато създадеш
своето –
събрало парчетата,
които
сърцето ти е откъснало от предишните.

Едва тогава
и дръжката ще се превърне
в истинска част от знамето
на домогването
до Себе си.
ЕВОЛЮЦИЯ НА СОЦИАЛНИЯ ПРОФИЛ
 
Народът си отива.
Идват
интересите на клубните съобщества
и тъжните проблясъци
на поетическите откровения –
за обозримост на разместването.

Поетите си тръгват в края на процеса...

В началото е словото,
което ги привлича
да повярват,
да му бъдат верни;
дори когато смисълът му
се размие
от многократна употреба
на договарящи се интереси –
в тях
до последно си отеква
първата невинност на изричането...

Поетите последни осъзнават,
че
светът си е сменил реликвите
и че народът
(постепенно)
си е осмислил интересите като реликви
и си отива,
без да се сбогува
със всичко, за което си е струвало
да го възпяват в стихове...

Поетите остават най-накрая –
да преговорят
до последната въздишка
смисъла,
във който са родени
и да изчезнат в себе си,
довършвайки процеса
“поединично оцеляване”...

Народът си отива.
Идват
интересите на клубните съобщества,
където
няма нужда от поети,
а от добре скроени
охранители...
   
  
ЕВОЛЮЦИЯ НА ЛИЧНОСТНИЯ ПРОФИЛ
  
И се припомням години,
които не съм живял...

Този живот не е мой,
но се налага
добре да го преосмисля.

Някой друг се случва у мен
и не си отива,
преди да се напием,
плачейки
над Неговите спомени...

Тези години,
които не съм живял,
но вече си спомням...

Само не знам
нататък
как ще се спогодят:
остарелите Ми надежди
с прогледналите Му спомени...


САМОТАТА

Като влюбване
в отражението на спомен
в огледална стая на лабиринт –
наподобява себеоткриване,
ала не ражда
нищо друго –
само девствено отразява
всичко неизвървяно докрая...

Самотата:
не е състояние на духа;
тя е спомен за вик,
недостигнал до никого.
 
 
Назад [ 2 ] Напред
ЖИВОТ НА ПЕТОЛИНИЕ

“Колор принт ПАК” ООД – печат и “Издателство МС” ООД – предпечат издадоха с финансовата помощ на Община Варна книгата “Живот на петолиние (Спомени и документи)” от Марко Добрев, която е образец за мемоаристика с голямо значение за историята на музикалния живот във Варна от 50-те години на миналия век до днес. Авторът предоставя за първи път такава достъпна информация чрез богатия си архив за Национално училище по изкуствата “Д. Христов” от създаването на Средно музикално училище и превръщането му в значим културен институт за професионални кадри за България; за Варненска филхармония, Варненска опера, ММФ “Варненско лято”, Международния балетен конкурс, за личности от музикалната култура на страната и чужбина, с които е общувал. Данни, снимков материал, програми на концерти и спектакли, събития, статии. Поколения наред творци, ученици, педагози са вписани в тази мемоарна книга. Личи изключителната му памет за миналото и желанието да открие трудните пътища на създаването и развитието на музикалното, балетното, оперното и изобразителното изкуство в града. Книгата е едно откритие за културата на Варна като минало, настояще и бъдеще.
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма