Съдържание |
|
+ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:
|
Поезия:
|
|
|
|
|
Имена:
|
Разказ:
|
Преглед:
|
|
|
Дневник:
|
История:
|
Новела:
|
Идеи:
|
Юбилей:
|
Руска тетрадка:
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ВЕСТНИК “КИЛ 2024”
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него може да се срещнете със значими съвременни литературни творби на български писатели, като особено място намират варненските творци. Представя се творчеството и на водещи съвременни автори; много млади хора дебютират с творчеството си в литературния печат, които експериментират и прокарват иновативни методи в словото и в различните видове изкуства. Отпечатват се за първи път творбите, спечелили конкурси, организирани от вестника; намират място творци от различни изкуства от град Варна с високи постижения у нас и в чужбина. Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Статии |
Поезия | Ивайло Иванов |
|
Ивайло Иванов е роден в Троян. Завършва българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Работи във в. „Литературен форум” и в търновското издателство „ПАН-В.Т.”. Автор е на стихосбирките: „Хензел и Гретел” /поема/, 1995, „Искри от воденичните ми камъни” /сатира/, 1997, „Очи на дете”, 2005, „Филологически поеми”, 2006. Живее в родния си град.
Ивайло Иванов
РАЗГОВОР СЪС СИНА МИ
Най-високата идея извисете
още по-високо, без високомерност.
Чудото ще почне там, където свърша.
Нямащ нищо да ви дам – ви давам право.
„Потомци” – Николай Кънчев
Знам, че завещание такова
би нарекъл – с право – старомодно,
но преди оттука да отплувам,
длъжен съм все пак да ти го кажа:
Ний сме като тия риби, дето
плуват срещу бързеи планински
и надмогват с устрем водопада,
за да стигнат бистър вир и хвърлят
заедно с хайвера – и живота си.
Много хора плували са в тия
бързеи пенливи на живота,
за да дойда татко ми – той също
мъничко поплува – хвърли мене
и с дълбок, обистрен дух потъна.
Още по-високо аз поплувах –
бързеи горчиви съм възмогвал –
тебе хвърлих във вира прекрасен
на една утроба – и отплувам.
Още по-високо ти качи се
и предай завета на сина си.
Но от мене също му поръчай:
Ако той случайно Извор стигне,
там хайвер ненужен да не хвърля,
а за всички нас да се помоли:
В извора тогава ще възкръснем
|
РУИНИ
Банално е, но все пак да го кажа:
Светът – по принцип – е устроен катедрално.
Дори и днес оскъдните руини
за почерка начален ни говорят:
Най-горе: сводът, куполи сребристи
над прашните ни пътища извил.
Дъгата – като арка – откровение
Колоните на боровете, също
дорийски колони на духа ни.
Върбата, свойта арка триумфална
над бързащия ручей извисила.
Прегънатият стан на наште майки
над нас – когато ние сме безсилни.
Родилката, издула объл купол
за рождество – и ново въплъщение.
Любимата, над нас извила плът
не в похот – във зачатъчно начало.
Дори гредата в нашите очи, която
ни пречи Архитекта да съзреме,
дори и тя напомня за колона
от срутила се нявга катедрала.
|
Фотография Иво Хаджимишев
Из изложбата «От бойните полета до мира.
Нормандия - места на памет», Варна, ноември 2007 |
|
Назад
[ 3 ]
Напред
|
|