Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
+ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:

Поезия:





Имена:

Разказ:

Преглед:



Дневник:

История:

Новела:

Идеи:

Юбилей:

Руска тетрадка:








Книга 8 Книга 9
ВЕСТНИК “КИЛ 2023”
  
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Статии
Поезия
Марион Колева 
 

Марион Колева
  
ТРЪСТИКА И ВЯТЪР

Изпружва се и после се огъва
под пръстите на вятър многорък.
Простенва тетива на пуснат лък.
Стрелите му в стъблото й потъват.

Тъй сладко е и също невъзможно
прегръдката им да просъществува.
Изтръгне ли я, тя ще се разложи.
Утихне ли пък вятър, той не струва.


ИЗГУБЕНА НЕВИННОСТ
  
По Дерек Уалкот
  
До вчера с пеперудите препускаха
след шарения залп на хвърчилата.
Под босите петички миди хрускаха,
гласчета бистри милваха водата.
ГОТИЧЕСКИ СМЯХ
 
„Give me laugher, safe my soul.”
 
Момичето с червено шалче бродеше
из замъка и мислите на Дракула.
Нахакано – типична теле-водеща –
стръвта неподозираща в спектакъла.

От кръв и мляко тялото пулсираше,
предчувстващо любовната атака.
Край восъчните свещи левитираше
най-петимният, кротък Принц на мрака.

Часовникът удари за вечеря.
Вечерята приседна сред разкош.
Към шалчето й пътя Той измери...
„Да спиш във кош и да сънуваш Бош.”
Наблизо изумрудените жабчета
издебваха наивни папатаци
и гълтаха ги като дребни хапчета
за ужас на добрите първолаци.

А днес, снабдени с ледени пинцети,
наведени над маса за дисекции,
хлапетата с мутиращи гласчета
пред трупчета разпрани
слушат лекции.
 

 
 
Назад [ 4 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма