Съдържание |
|
+ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:
|
Поезия:
|
|
|
|
|
Имена:
|
Разказ:
|
Преглед:
|
|
|
Дневник:
|
История:
|
Новела:
|
Идеи:
|
Юбилей:
|
Руска тетрадка:
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ВЕСТНИК “КИЛ 2024”
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него може да се срещнете със значими съвременни литературни творби на български писатели, като особено място намират варненските творци. Представя се творчеството и на водещи съвременни автори; много млади хора дебютират с творчеството си в литературния печат, които експериментират и прокарват иновативни методи в словото и в различните видове изкуства. Отпечатват се за първи път творбите, спечелили конкурси, организирани от вестника; намират място творци от различни изкуства от град Варна с високи постижения у нас и в чужбина. Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Статии |
Поезия | Марион Колева |
|
Марион Колева
ТРЪСТИКА И ВЯТЪР
Изпружва се и после се огъва
под пръстите на вятър многорък.
Простенва тетива на пуснат лък.
Стрелите му в стъблото й потъват.
Тъй сладко е и също невъзможно
прегръдката им да просъществува.
Изтръгне ли я, тя ще се разложи.
Утихне ли пък вятър, той не струва.
ИЗГУБЕНА НЕВИННОСТ
По Дерек Уалкот
До вчера с пеперудите препускаха
след шарения залп на хвърчилата.
Под босите петички миди хрускаха,
гласчета бистри милваха водата.
|
ГОТИЧЕСКИ СМЯХ
„Give me laugher, safe my soul.”
Момичето с червено шалче бродеше
из замъка и мислите на Дракула.
Нахакано – типична теле-водеща –
стръвта неподозираща в спектакъла.
От кръв и мляко тялото пулсираше,
предчувстващо любовната атака.
Край восъчните свещи левитираше
най-петимният, кротък Принц на мрака.
Часовникът удари за вечеря.
Вечерята приседна сред разкош.
Към шалчето й пътя Той измери...
„Да спиш във кош и да сънуваш Бош.”
|
Наблизо изумрудените жабчета
издебваха наивни папатаци
и гълтаха ги като дребни хапчета
за ужас на добрите първолаци.
А днес, снабдени с ледени пинцети,
наведени над маса за дисекции,
хлапетата с мутиращи гласчета
пред трупчета разпрани
слушат лекции. |
|
|
|
Назад
[ 4 ]
Напред
|
|