Съдържание |
|
+ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:
|
Поезия:
|
|
|
|
|
Имена:
|
Разказ:
|
Преглед:
|
|
|
Дневник:
|
История:
|
Новела:
|
Идеи:
|
Юбилей:
|
Руска тетрадка:
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ВЕСТНИК “КИЛ 2023”
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство
от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Статии |
Поезия | Станислав Пенев |
|
Станислав Пенев е роден през 1953 г. във Варна. Завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Автор е на поетични книги, на книги за деца, литературоведски изследвания, студии. През последните няколко години морската тема е основна в творчеството му и печата поетични цикли в периодичните издания: в. “Словото днес”, сп. “Море”, “Знаци”, алманасите “Света гора”, “Литературна Варна” и др. Член на Съюза на българските писатели. Живее и твори в град Варна.
Станислав Пенев
ОПАСНОСТ
Крайбрежието плава… Все вали…
И лятото се стича във краката.
Небесната вода в кръвта пълзи:
по картата на вените – в телата.
Подгизнал вик пак търси сушина,
надига се нагоре, но се дави
в надеждата за утре – синева
да спре дъжда, да ни избави…
|
ИЗГРЕВ В БУРГАС
И лодките, и къщите, и кея
полюшва нощем морската снага.
Нагазил в пясъка, сънят копнее
да го изпълни вече светлина.
Лъчът на фара дръзко се забива
в капака непрогледен от тъма.
Надига го морето… И залива
в мен всичко пак прохладната вълна.
|
Да грейне слънцето, да изпари
водата, разполагаща с всемира.
Дъждовната река пръстта изми –
мечтите ни без хоризонт, умират.
|
|
|
|
Назад
[ 5 ]
Напред
|
|