Ванилин Гаврилов
ИЗПРАЩАНЕ ОТВЪД ОКЕАНА
На Митко
Накукуригаха се пустите петли!...
От час вали... Навън денят просветва...
Дали синът ми още кротко спи?... Дали
будува с мисъл - мила и заветна?...
Или в багажа си е скътал тайно той
възглавничка със песни на щурчета?...
Измамен преди тръгване е тоз покой,
щом в нашите души раздяла шета...
Вземи си, сине, шепа топлина от тук,
че родното огнище е едничко...
Дори и птиците, отлитайки на юг,
не могат да си вземат в полет всичко...
Но ти гнездо отиваш да си свиеш там –
с една любов и с много, много нежност!...
Какво ли мога аз оттука да ти дам –
два-три куплета и една надежда...
...Вали дъждът... В душите ни дъждът вали!...
Да не забрави нещо важно, сине!...
А в мълчаливите усмивки тъй боли! –
Зад хоризонта
и зад всички
земни линии!...
|
ПО ПЛАДНЕ
Тече край него пъстрата река
от минувачи в подлеза по пладне...
Във шепичка присвило е ръка
момиче малко със очички жадни...
Оставям кротко дан против глада
и сядам тъжен в барчето отсреща...
Кафето ми горчи... Ще заведа
това дете да си похапне нещо...
Но виждам мигом - костюмиран тип
без срам изпразва джобчетата детски...
И осъзнавам: работа в екип...
О, много ми дойде това за днеска!...
И колко често нашите мечти
ограбват, без дори да ги описват...
Дали на онзи Господ ще прости?...
Или по пладне ангелите липсват...
ПРЕД АСПАРУХОВИЯ МОСТ
Същинска коледна елха -
на Варна светлините нощни,
запалват сякаш в нас духа
и силата на древни мощи!...
И Аспаруховия мост –
като свещена броеница,
стои на своя верен пост –
един достоен морски рицар!...
Като през Онгъла - със нож,
прорязва вярната посока
и прави варненската нощ
тържествена и светлоока...
Но, мисля си – по кой ли път
днес българското ни напуска?...
Кервани суета пълзят,
преливаме от празно в пусто...
Или митично същество –
по-древно и от хана знатен,
излапва всичкото мливо
и ни прогонва за отплата?...
|