Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
+ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:

Поезия:





Имена:

Разказ:

Преглед:



Дневник:

История:

Новела:

Идеи:

Юбилей:

Руска тетрадка:








Книга 8 Книга 9
ВЕСТНИК “КИЛ 2023”
  
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Статии
Руска тетрадка
Oлга Дякова 
 
Родена в Москва. Завършва Висшите литературни курсове към Литературния институт “А.М.Горки”. Наградена е с диплом първа степен “Златното перо на Московията” за 2002. Лауреят на наградите “Москва” и “Литературная учоба” за 2003 г., на алманаха “Москавски Парнас” за 2004 г., наградата “Кузма Прутков” за сатира за 2005 г., носител на почетен диплом от Общоруската литературна награда “Максим Горки” за 2005 г., носител на наградата “Николай Рубцов” за 2005 г. Член на Съюза на писателите на Русия.
  
Oлга Дякова
  
***
Настъпва на пръсти съдбата.
До тъмна стена се свива.
Смешно хрумване е играта
на жмичка, а и фалшиво.

Времето кръста ще снеме.
Ще чуя: „Удари часът.”
„Действай” – в срещата неизменна
повярвала, аз ще шептя.

И със лице към загадката,
по гърба – студенина,
кръпки ще къса душата ми,
за да пусне отвън светлина.
НОЕВ КОВЧЕГ

Ти плачеш, Ной.
Познат е изворът на Бог.
Измамен зной бе тоз покой.
Сълзи по камъните пот
към скрит във пясъците гроб.

Плачи, Ной, в скръб.
Пулсират векове.
Спасявайки света,
по земни сълзи плаваш ти.
Крещиш, презрял съня:
„Пей, ветре зъл
над бездната отвъд.”
Но в звезден пристан свършват тез води
в мъртвешка тишина.
***
„Не разваляй кръга.”
Всичко е писано.
Чужда е любовта.
Тръгна завинаги.

Запиляна в нощта,
далечна за всички,
все ще се довлека
докрая самичка.

Защо в небесата
сладък глас да цари.
Втурва се свободата
с разпилени коси.

Тя води борбата
до часа – сетния.
Миг чака съдбата.
Може би – звездния.
***
Обрасъл вир дели селцето
за мен по-мил и от река.
Целува като гост далечен
и рядък често дъжд пръстта.

Изкосо бие по лицето
и капките посрещам с длани.
Следи са ручеите, дето
ме отвеждат при баща ми.

Вий, дъждове на мойто детство –
свещена рат от древността,
тревожите с глух шум сърцето
и връщате благодатта.
  
Преведе Теменуга Маринова
 
 
Назад [ 18 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма