Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
+ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:

Поезия:





Имена:

Разказ:

Преглед:



Дневник:

История:

Новела:

Идеи:

Юбилей:

Руска тетрадка:








Книга 8 Книга 9

Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна и реализиран с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура".
Вестник „Литература и Общество“ (ЛИО) е оригинално и  значимо явление в литературния и културен живот на град Варна с национално и  международно значение. На страниците му ще прочетете стихотворения, разкази, откъси от романи на значими писатели от черноморския град, страната, Европейския съюз и целия свят. Вестникът представя най-новите творби на писателите от Варна – членове на Сдружение Литературно Общество – Варна (СЛОВ), на Асоциация на европейски писатели и писатели от други континенти (АСЕПИ-СЕПИ, ВАРНА), на Съюз на българските писатели (СБП), на Съюз на независимите български писатели (СНБП), отразява значими литературни събития: фестивали, конкурси, премиери на книги, провежда литературни конкурси на морска тема и универсалните теми, отразява творчеството на млади дарования и подкрепя тяхното развитие.
Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна.
Статии
Руска тетрадка
Валерий Дударев 
 
Роден в Москва през 1963 г. Завършил е филологическия факултет на Московския държавен педагогически институт “В.И.Ленин”. Автор на книгите “Върба”, “Глаголица”. Носител е на наградите “На Русия верни синове”, “Сергей Есенин”. Публикува в списанията “Юность” и “Литературная учеба”. Главен редактор на списание “Юность”
  
   
  
***
Тъгувам при Лаго ди Гарда.
В нощта като звездна стена
надвисва Великата карта.
Катул е над мене сега.
Великият, звездният пример,
на рая Веронски кръга.
Великият гроб на Салигер,
на Великия Данте духа...

Затова и наместо подарък,
при леките, светли вълни,
недостъпната ладия плава
извън всякакви величини.


***
Във всеки звук сивей мъглата
на лунатични върхове,
когато под луни душата
изстрадала се моли все.

Във всяка капка мироздание
благословия звездна зрее,
когато лунното сияние
се появява... и живее!

И всеки звук е откровение,
което лунната вода
като загадъчно горение
далеко носи от ума.
   
  
АСУНТА

Полумечта и полугрешка –
несбъднат ден след ден!
Една венецианка гледа
като родена смъртна мен.

Безсмъртна! О, какво се случи?
Море изтече, но какво?
В кое съзвездие се счупи
венецианското стъкло?

Авва Отче, кой щастливец
овала на лика божествен,
очите, тялото звънливо
рисувал е във глуха вечност?

Да утеша ли с туй съдбата,
аз пазя от Едем солта,
дано на Тициан ръката
да ме докосне със дъга.

На друг химн светлина да бликне!
Да си припомня Пушкин в смях!
Да тържествува във пустинен
Кашир безсмъртният ни княз...

И вечността като утроба
да стане. С детската мечта
Асунта между две надгробни
слова докосва ме с дъга.
ХУНИ

Щом сътвореното не ухае на степ,
просто хвърли го първи.
С цел новите хуни се раждат и те
все едно ще го хвърлят.

Щом за твоето раждане имат вина
туфа, пелин и репей,
скоро сармати ще те подберат.
С копие ще си вече.

Ухо – към земята! Повярвал – и ето
зад планината Урал,
в бурята чуваш: на Атила жребеца
вън са извели в степта!
    
Вещият Олег, руснако, не чакай!
Змея триглав размажи!
Постеля чергарска е твоята радост,
смърт в боя намираш ти!

Мътен е склонът на небето, линее!
Ястреби горе кръжат!
Ще дочакаме ние римляни с тебе –
с кръв да платим за дълга!

Да станем без химн! Да тръгнем без знаме!
Да се пропука света!
Орда и пиво е нашето знание!
Нашият дар е трева!

Като нея да станем поверие древно,
клонче, притиснато в длани!
По-черни от котка,
от кошута по-нежни,
край пътя копринен изгнаници бягат.
  
  
РУЗА

Не навсякъде има прозорци
като при мен със завеса.
Две птичи къщички на дървото
вън полюлява ветрецът.

И едва ли, пропуснало срока,
гробището ще възкръсне.
В тази фъртуна застиват кротко
стариците покрай пътя.

И добавяйки медна парица
във черна ръка да звъни,
проговаря едно момиче
на свой нефламандски език.

Междуметията й сухи
като вековни образци
вечност и вятър пропускат
в нажалените ми очи.

Вечер пристига – грешна и матова,
с предчувствие леко за сняг.
На ива прилича в нея Ахматова,
на горски мъх – Мариенхоф.

Над полето е вече тъмно и тихо,
и се чува вселенска тъга.
Ни хекзаметри, нито терцини –
силаботоника една.

Дълга античен си припомних.
Аз имах сили и тогава
изгнание си сътворих, а после
и завръщане създадох.

Ала дотук с тъгата жалка.
Неписани за мен и теб,
ревниви и жълти техните ямби
вън се люлеят от векове.
  
Преведе Теменуга Маринова
 
 
Назад [ 19 ] Напред
ЖИВОТ НА ПЕТОЛИНИЕ

“Колор принт ПАК” ООД – печат и “Издателство МС” ООД – предпечат издадоха с финансовата помощ на Община Варна книгата “Живот на петолиние (Спомени и документи)” от Марко Добрев, която е образец за мемоаристика с голямо значение за историята на музикалния живот във Варна от 50-те години на миналия век до днес. Авторът предоставя за първи път такава достъпна информация чрез богатия си архив за Национално училище по изкуствата “Д. Христов” от създаването на Средно музикално училище и превръщането му в значим културен институт за професионални кадри за България; за Варненска филхармония, Варненска опера, ММФ “Варненско лято”, Международния балетен конкурс, за личности от музикалната култура на страната и чужбина, с които е общувал. Данни, снимков материал, програми на концерти и спектакли, събития, статии. Поколения наред творци, ученици, педагози са вписани в тази мемоарна книга. Личи изключителната му памет за миналото и желанието да открие трудните пътища на създаването и развитието на музикалното, балетното, оперното и изобразителното изкуство в града. Книгата е едно откритие за културата на Варна като минало, настояще и бъдеще.
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма