Простори

Съдържание

+ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:

Православието и идентичността на народите

Поезия:

Имена:

“Не мога да приема, че с лъжа и заблуда ще се постигне това, което не се постигна с правда и истина”

Разказ:

Преглед:

Дневник:

Българската култура между провинциализма на своето съществуване и провинциализма на нейното управление

История:

Забележителен български учен - историк и родолюбец

Новела:

Зверска работа

Идеи:

Трансформация на канона в постмодерна ситуация

Юбилей:

Атанас Свиленов на 70 години. Роден да бъде критик

Руска тетрадка:

Московското списание “Литературная учоба” гостува на “Простори”

ВЕСТНИК “КИЛ 2023”

Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства.

Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство

от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.

Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!

Статии

Руска тетрадка

Константин Паскал

Роден през 1967 г. в селището Боровая, Киевска област. Завършва държавния педагогически институт „С. А. Есенин” в Рязан и Висшите литературни курсове в Литературния институт „А.М.Горки”. Автор е на четири поетически книги. Живее и работи в гр. Рязан.

Константин Паскал

***
Аз бягах от горчивото пиянство
и легнах върху края на света.
Дърветата познати разпознавам,
надрасли вече моята снага.

И ябълка в поклон отпусна клони,
в човешките ръце отпи роса.
На облаците белите балони
на юг отплуват бавно с мисълта.

За радост гледах своята градина
от храсти, от дървета и цветя.
Но от какво сърцето, майчице, погива,
потънало във буйна красота?

Защо не чувам пак, като по-рано,
гласа на флейта в синята гора?
И вятър свеж косите ми не разорава,
и дъждове от жаждата не ще да ме спасят...

В душата топлинка не ще се спре.
И само в сенките на грейналите клони
простенва неизгрялото сърце –
за миналата младост песен рони.

***
Градина есенна подготвя се за сън.
Въздишат ябълки
по-тежко от жени,
въздишат
и трептят едва забележимо,
предчувствайки жестоки студове.

А под нозете
плодове узрели,
съкровища на пролетен разгул,
лежат в тревата –
бездиханни, притаени,
укрили се във майчини листа.
Какъв ти мраз,
щом топла е земята?
Те не познават на разделите студа.

***
Брадясали камъни – дните безценни –
търкалят се в бездна огромна.
Къде ли си ти, битие съвършено,
на светлината подобно?

Над безпътиците, над пепелищата
глас леденеещ се носи:
– Чуваш ли, майчице, завареният син на нищия
драг ли е?.. Нужен ли е?.. Бос ли е?

Помниш ли как заминавахме все със молитви
в страните незнайни?
Там, където Държава велика крепихме,
празнуват врани.

Там, дето полкове мряха без страх,
окъпани в чест и слава,
днес обгорели дървета стоят,
църкви безглави.

В тежка нощ помислите са грешни,
още повече всички деяния.
Така и се скитаме, пришълци безутешни
без покаяние.

Майчице, има ли път на спасение,
как да го разпозная?!
– Само един. Който води към Възкресение
през Разпятието към рая.

Преведе Владимир Стоянов

Назад [ 20 ] Напред