Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
+ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:

Поезия:





Имена:

Разказ:

Преглед:



Дневник:

История:

Новела:

Идеи:

Юбилей:

Руска тетрадка:








Книга 8 Книга 9

Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна и реализиран с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура".
Вестник „Литература и Общество“ (ЛИО) е оригинално и  значимо явление в литературния и културен живот на град Варна с национално и  международно значение. На страниците му ще прочетете стихотворения, разкази, откъси от романи на значими писатели от черноморския град, страната, Европейския съюз и целия свят. Вестникът представя най-новите творби на писателите от Варна – членове на Сдружение Литературно Общество – Варна (СЛОВ), на Асоциация на европейски писатели и писатели от други континенти (АСЕПИ-СЕПИ, ВАРНА), на Съюз на българските писатели (СБП), на Съюз на независимите български писатели (СНБП), отразява значими литературни събития: фестивали, конкурси, премиери на книги, провежда литературни конкурси на морска тема и универсалните теми, отразява творчеството на млади дарования и подкрепя тяхното развитие.
Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна.
Статии
Руска тетрадка
Татяна Шубина 
 
Таняна Шубина е родена през 1949 г. в Запорожието. Завършила е Машиностроителен институт и Литературния институт “А.М.Горки”. Работила е като редактор в отдела за публицистика на сп. “Литературная учеба”. Лауреат на литературни награди.
  
Из цикъла “Скици”
 
I. Старите фотографии

Старите фотографии
киснат в есенния дъжд.
Сутринта имаше повече,
но ги разнесоха стъпките.

II. Навсякъде запетайки

Ах, майки,
ах, щерки,
ах, бащи,
ах, синчета.
Навсякъде запетайки.
Точка.
Трагедия – след тирето.
       
  
МАСКИРАНИ СЪНИЩА

Тази жанрова сцена от сън за жени
сега ни подхвърлят световни злини.
Играя аз Крупская в някакъв филм,
със кръгли стъкла и на възел коса.
С туй сходството ние ще разрешим,
че нужен е щрих, ще се съглася
със режисьора и преживявам мига,
във който играя с немного тъга.
А конят в двуколката бие с копита,
че пътят е тесен и каменист.
Но кой е със мене не виждам, не питам –
виждам: с ремък пристегнат е голфа ми чист,
блестящ и огладен е в този момент.
Нещо дълго камбаната тука звъни,
дъждът ромоли по разпънат брезент.
Няма бряг, ни гранит, ни вълни.
Ние двамата плаваме в лодка.
Режисьорът крещи:
- До него! По-близко! За теб е Володка!
Не ти е той никакъв Ленин!
Присядам до него, така, на колени.
Аз знам – на колени, до него, и в шал.
Но го не виждам – от грешки смутена
пробуждам се пак все на същата сцена.
И ще призная, на мен ми е жал.
 
Преведе Тихомир Йорданов
ЗВЕЗДАТА НА РУСИЯ

Мокър есенен сняг
от небето лети
и чувства земята
как хладът й тежи.
И чувства земята
в покой как заспива.
Мокър есенен сняг,
утеши ти Русия.
Върховете покрий.
Всеки бурен в земята
и съня очисти.
Спаси й звездата.
   
    
Из цикъла “Сънища”
  
ДОМЪТ НА ПЪРВАТА МИ ТАЙНА

Понякога сънувам сън,
че с детския автомобил
с връвчица тегля дом отвън,
строен във довоенен стил.
На първата ми тайна дом.
Къпините го пазят тук.
В дъждовна клетка е, защо
сред чуждите ми е най-чужд.
От мене няма и следа,
ала да вляза се налага.
Там като довод и стена
след пътя пуст се вдигна прага.
Вратите пееха със алт,
макар и не за мен. Аз просто
зад него заобиколих
квадратите на нечий огън.
В пресечката се сливат стъпки
и пак ме убеждава мама,
че този дом си е сандъче.
Изчезнал е, ключът го няма.
А в тъмен джоб той звънва тихо
на мъж прошарен – дар навярно
за същата онази скица,
от която бе създаден.
Прегърбен е и стар изглежда.
Домът смален – на две превит е.
На цяла улица стоеше
като берьозовския Меншиков.
Не ми тежи, че този виден
и триетажен дом стотонен
през цветното ми детство мина
със спуснати додолу щори.
И защо ли да помня това?
Май тайната още е в сила,
додето сънувам как тегля дома,
завързан за автомобила.
 
Преведе Теменуга Маринова
Фотография Иво Хаджимишев
Из изложбата «От бойните полета до мира.
Нормандия - места на памет», Варна, ноември 2007
 
 
Назад [ 21 ] Напред
ЖИВОТ НА ПЕТОЛИНИЕ

“Колор принт ПАК” ООД – печат и “Издателство МС” ООД – предпечат издадоха с финансовата помощ на Община Варна книгата “Живот на петолиние (Спомени и документи)” от Марко Добрев, която е образец за мемоаристика с голямо значение за историята на музикалния живот във Варна от 50-те години на миналия век до днес. Авторът предоставя за първи път такава достъпна информация чрез богатия си архив за Национално училище по изкуствата “Д. Христов” от създаването на Средно музикално училище и превръщането му в значим културен институт за професионални кадри за България; за Варненска филхармония, Варненска опера, ММФ “Варненско лято”, Международния балетен конкурс, за личности от музикалната култура на страната и чужбина, с които е общувал. Данни, снимков материал, програми на концерти и спектакли, събития, статии. Поколения наред творци, ученици, педагози са вписани в тази мемоарна книга. Личи изключителната му памет за миналото и желанието да открие трудните пътища на създаването и развитието на музикалното, балетното, оперното и изобразителното изкуство в града. Книгата е едно откритие за културата на Варна като минало, настояще и бъдеще.
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма