Простори

Съдържание

+ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:

Православието и идентичността на народите

Поезия:

Имена:

“Не мога да приема, че с лъжа и заблуда ще се постигне това, което не се постигна с правда и истина”

Разказ:

Преглед:

Дневник:

Българската култура между провинциализма на своето съществуване и провинциализма на нейното управление

История:

Забележителен български учен - историк и родолюбец

Новела:

Зверска работа

Идеи:

Трансформация на канона в постмодерна ситуация

Юбилей:

Атанас Свиленов на 70 години. Роден да бъде критик

Руска тетрадка:

Московското списание “Литературная учоба” гостува на “Простори”

ВЕСТНИК “КИЛ 2023”

Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства.

Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство

от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.

Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!

Статии

Руска тетрадка

Татяна Шубина

Таняна Шубина е родена през 1949 г. в Запорожието. Завършила е Машиностроителен институт и Литературния институт “А.М.Горки”. Работила е като редактор в отдела за публицистика на сп. “Литературная учеба”. Лауреат на литературни награди.

Из цикъла “Скици”

I. Старите фотографии

Старите фотографии
киснат в есенния дъжд.
Сутринта имаше повече,
но ги разнесоха стъпките.

II. Навсякъде запетайки

Ах, майки,
ах, щерки,
ах, бащи,
ах, синчета.
Навсякъде запетайки.
Точка.
Трагедия – след тирето.

МАСКИРАНИ СЪНИЩА

Тази жанрова сцена от сън за жени
сега ни подхвърлят световни злини.
Играя аз Крупская в някакъв филм,
със кръгли стъкла и на възел коса.
С туй сходството ние ще разрешим,
че нужен е щрих, ще се съглася
със режисьора и преживявам мига,
във който играя с немного тъга.
А конят в двуколката бие с копита,
че пътят е тесен и каменист.
Но кой е със мене не виждам, не питам –
виждам: с ремък пристегнат е голфа ми чист,
блестящ и огладен е в този момент.
Нещо дълго камбаната тука звъни,
дъждът ромоли по разпънат брезент.
Няма бряг, ни гранит, ни вълни.
Ние двамата плаваме в лодка.
Режисьорът крещи:
- До него! По-близко! За теб е Володка!
Не ти е той никакъв Ленин!
Присядам до него, така, на колени.
Аз знам – на колени, до него, и в шал.
Но го не виждам – от грешки смутена
пробуждам се пак все на същата сцена.
И ще призная, на мен ми е жал.

Преведе Тихомир Йорданов

ЗВЕЗДАТА НА РУСИЯ

Мокър есенен сняг
от небето лети
и чувства земята
как хладът й тежи.
И чувства земята
в покой как заспива.
Мокър есенен сняг,
утеши ти Русия.
Върховете покрий.
Всеки бурен в земята
и съня очисти.
Спаси й звездата.

Из цикъла “Сънища”

ДОМЪТ НА ПЪРВАТА МИ ТАЙНА

Понякога сънувам сън,
че с детския автомобил
с връвчица тегля дом отвън,
строен във довоенен стил.
На първата ми тайна дом.
Къпините го пазят тук.
В дъждовна клетка е, защо
сред чуждите ми е най-чужд.
От мене няма и следа,
ала да вляза се налага.
Там като довод и стена
след пътя пуст се вдигна прага.
Вратите пееха със алт,
макар и не за мен. Аз просто
зад него заобиколих
квадратите на нечий огън.
В пресечката се сливат стъпки
и пак ме убеждава мама,
че този дом си е сандъче.
Изчезнал е, ключът го няма.
А в тъмен джоб той звънва тихо
на мъж прошарен – дар навярно
за същата онази скица,
от която бе създаден.
Прегърбен е и стар изглежда.
Домът смален – на две превит е.
На цяла улица стоеше
като берьозовския Меншиков.
Не ми тежи, че този виден
и триетажен дом стотонен
през цветното ми детство мина
със спуснати додолу щори.
И защо ли да помня това?
Май тайната още е в сила,
додето сънувам как тегля дома,
завързан за автомобила.

Преведе Теменуга Маринова

Фотография Иво Хаджимишев
Из изложбата «От бойните полета до мира.

Нормандия - места на памет», Варна, ноември 2007

Назад [ 21 ] Напред