Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
+ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:

Поезия:





Имена:

Разказ:

Преглед:



Дневник:

История:

Новела:

Идеи:

Юбилей:

Руска тетрадка:








Книга 8 Книга 9
ВЕСТНИК “КИЛ 2024”
  
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него може да се срещнете със значими съвременни литературни творби на български писатели, като особено място намират варненските творци. Представя се творчеството и на водещи съвременни автори; много млади хора дебютират с творчеството си в литературния печат, които експериментират и прокарват иновативни методи в словото и в различните видове изкуства. Отпечатват се за първи път творбите, спечелили конкурси, организирани от вестника; намират място творци от различни изкуства от град Варна с високи постижения у нас и в чужбина. Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!

Община Варна - Култура и изкуство. (varnaculture.bg)https://www.facebook.com/varnaculturebg

https://www.instagram.com/culturevarna?igsh=anhya3lrZWtiMjc3

Статии
Руска тетрадка
Максим Лаврентиев 
 
Максим Лаврентиев е роден в Москва през 1975 г. Завършил е Литературния институт “А.М.Горки” в Москва. Член е на Съюза на писателите на Русия. Носител на наградата на вестник “Литературная Россия”. Помощник-ректор на Литературния институт “А.М.Горки”, аспирант в катедрата по руска литература на ХХ век.
Автор е на книгите “Пеперудка” (2004), “На границата на измислицата и смисъла” (2005) и “В очакване на брод” (2006). Публикувал е свои стихове в сп. “Юность”, в. “Литературная газета”, в. “Литературная Россия”, сп. “Литературная учеба”, сп. “Россииский колокол” и др.
  
Максим Лаврентиев
   
ПЕПЕРУДКА – КНИГА

Както през май пеперудка долита
от някого внесена книга в дома –
не на моята длан непокрита,
тя в сърцето ми трепва сама.

Сам неразбрал,че това е радост,
и прокуден от тежкия сън,
аз ще видя лицето й младо,
ще усетя, че пролет е вън.

Значи краят задгробен е тесен.
Всеки търси, от жажда обзет.
И в жарта на чудесната песен
оживява самият поет.

Че в живота така се постига
повестта за любов и за плам.
Вечен знак – пеперудка и книга
се разперват на моята длан.


* * *
От мрака излезе
ти веч –
след тези,
които са вече далеч.

До днеска пламтящи, изгасли
преди –
не крили богатства,
звезди.

Не стига им нищо
в света.
Съдбата ги нищи
в скръбта.

След тях – във Париж и
в Москва –
на светло обгрижваш
ти свои слова.
* * *
На Творчеството родина е бъдещето.

Велимир Хлебников


Те бяха малцина, достойни по право.
Но само един от семейство певци
на строгото чело ненужната слава
е носил в корона от живи венци.
Хвърли ръкавица на време летящо,
превърна го сякаш в послушни овце.
В далечното време, без покрива бащин
той скита, поведен от свойто сърце.
И сам се съзря във Родината нова –
езичник и слънцепоклонник на Слово.
  
ВЪВЕДЕНИЕ ПРЕЗ 1941-а

Годината бе щедра. Лято –
създадено като за парка.
Поету трудно бе, когато
го мъчеше провинциален Харков.

И как да се изхранваш с думи,
да бъдеш автор ти на скечове
и тъй в Изкуството безумно
да станеш ти Предтеча.

До смърт, до смърт върви нататък!
Кога, къде? Та туй е лудост!
Извел си уравнението кратко
на наримуваната глупост.

Животът ще изгасва като лампа,
на всичко ще наложи лапа…
Смъртта видя той във очите.
Сам себе си в прозореца прочита.


НЕБЕ

Чети ми ти още за Феб, там където
цветята са чудни в цъфтежа засмян.
Защо ли човекът все търси в небето
туй, дето му липсва на тази земя.

Аз трийсет лета във това огледало
се гледам, звездите се вглеждат във мен.
Дали пък небето над мен е изгряло,
или аз съм огън от мит сътворен.

Там Бога съгледах, бе сякаш наяве.
Аз зрънце съм малко, но зная добре:
и Космосът малък е, казвам ви право,
щом диша любов като тъмно море.
  
Преведе Тихомир Йорданов
Фотография Иво Хаджимишев
Из изложбата «От бойните полета до мира.
Нормандия - места на памет», Варна, ноември 2007
 
 
Назад [ 22 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма