Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
+ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:

Поезия:





Имена:

Разказ:

Преглед:



Дневник:

История:

Новела:

Идеи:

Юбилей:

Руска тетрадка:








Книга 8 Книга 9

Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна и реализиран с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура".
Вестник „Литература и Общество“ (ЛИО) е оригинално и  значимо явление в литературния и културен живот на град Варна с национално и  международно значение. На страниците му ще прочетете стихотворения, разкази, откъси от романи на значими писатели от черноморския град, страната, Европейския съюз и целия свят. Вестникът представя най-новите творби на писателите от Варна – членове на Сдружение Литературно Общество – Варна (СЛОВ), на Асоциация на европейски писатели и писатели от други континенти (АСЕПИ-СЕПИ, ВАРНА), на Съюз на българските писатели (СБП), на Съюз на независимите български писатели (СНБП), отразява значими литературни събития: фестивали, конкурси, премиери на книги, провежда литературни конкурси на морска тема и универсалните теми, отразява творчеството на млади дарования и подкрепя тяхното развитие.
Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна.
Статии
Преглед
КНИГИ 
 
Калин Донков. “Разговори от изпуснатия влак”, 2007
Ето един истински майстор на есето в българската литература! Калин Донков владее жанра и дори може да се каже, че създава свой собствен модел в него.
“Разговор от изпуснатия влак” е разказ за пропуснатите мигове, за живота, който все недоизживяваме и за хората, които често пренебрегваме и оценяваме едва когато вече ги няма. И уж Калин Донков пресъздава най-обикновени случки, а изведнъж откриваме, че сме се потопили в романа на “големия” живот и сме се изправили пред собствената си житейска равносметка. Голямото се съдържа в малкото. Това го знаем всички, но малцина са тези, които го помнят постоянно и постоянно търсят смисъла на дребната случка, случайната среща или незабележимия човек, спрял за малко при нас.
Калин Донков прави и своята равносметка на човек и поет. Но тя е и равносметката на обществото и времето. Всяка равносметка, особено тази на твореца, е и поука за другите.
“Разговори от изпуснатия влак” и от книгите, които рядко се пишат и публикуват. Тя е свидетелство за преживяната история, но и за възможностите литературата да осъзнава тази история, да я тълкува и интерпретира.
Много, много добра книга!
                                                                                                                     
Никола Инджов. “Избрани съчинения в четири тома”, 2007
Големият български поет, романист, публицист и преводач Никола Инджов събра най-сетне творчеството си и го представя в едно красиво оформено четиритомно издание.
Четено в цялост, всяко творчество е сякаш по-различно от това, което е било, когато се е възприемало постепенно с излизането на отделните книги. Тук вече виждаме завършеността и окръглеността на дълголетното творческо дело.
Още с първите си публикации Никола Инджов се прояви като забележителен поет и затова вероятно книгите му рядко предизвикваха изненада. Той просто бе голям поет още от първата си книга и продължи да бъде такъв и до днес. Богат и разумен е неговият талант; талант на пресъздаването и осмислянето, на проследяване човешкия живот в неговата вселенска цялост и божествена предопределеност. И какъв език има Никола Инджов! Какъв израз!
Интересен и също толкова значим е Никола Инджов и в романа, и в публицистиката, и в преводите си.
Време е вече творческото дело на Никола Инджов да бъде анализирано и осмислено като творчество на голям писател. Вероятно четиритомникът ще даде необходимия импулс и скоро ще прочетем проникновен анализ. Това ще бъде справедливо и много необходимо за българската литература.
  
Св. Аврелий Августин. “Изповеди”, 2006
Св.Аврелий Августин Блажени е един от най-големите богослови и авторитети на западното Средновековие. Той е признат за Отец на Църквата и е канонизиран за светец през 1295 година.
Модерната епоха създаде превратна и невярна представа за Средновековието като за мрачно и безпросветно време; време на духовна бедност и ленива мисъл. Но достатъчно е да се прочетат тези “Изповеди”, за да се види каква голяма лъжа се крие в оценката на Ренесанса. Много са книгите, които св. Августин е написал. Броят им надхвърля 240, сред които се открояват “За Божия град”, “За Троицата”, “Тълкуване на псалмите”, “За музиката”, “Разговори със сбе си”, “Равносметка”. Св. Августин е роден през 354 г., а умира през 430 г. Като езичник (до 387 г.) води, както самият той изповядва, разпътен живот. Но въпреки това мъчително търси истината и я открива в християнството, което приема на 24 април 387 г. И подобно на св. ап. Павел се превръща в един от най-великите проповедници на Вярата и строител на Църквата.
Онова, което поразява най-силно у св. Аврелий Августин, е дълбочината и диалектиката на неговото мислене. Впрочем средновековните философи (които обикновено са писатели и богослови) са все хора с мащабно диалектическо мислене, което умее да обема света, да осъзнава и си представя неговото безначалие и безкрй. Такова мислене нямат нито античните, нито модерните и постмодерните философи.
Днешният читател с удоволствие ще открие в “Изповеди” себе си, своите търсения и съмнения, своето откриване на истината. Ще прочете с удивление случки и сюжети, които сам е преживял.
Удивителна книга на един удивителен и велик човек!
  
Самюъл Бекет. “Малой”, “Малоун умира”, “Неназовимото
”, 2007
ХХ век също има своите големи писатели. Един от тях е Самюъл Бекет. Той е ирландец по произход. Роден е през 1906 г., а умира през 1989 г. Носител на Нобеловата награда за литература. Бекет пише и на английски, и на френски. Автор е на драми, с които заедно с Йожен Йонеско поставя началото на т.нар. “театър на абсурда” – едно от любопитните и значими явления в европейския театър и драматургия на ХХ век.
Бекет е великолепен белетрист. Неговата трилогия “Малой”, “Малоун умира” и “Неназовимото” пресъздава объркания живот на човека от първата половина на ХХ век – живот на абсурди, безизходици и “екзистенциална скука”, както казва Йонеско. Проблемът за “екзистенциалната скука” е най-големият проблем на човешкото съществуване, породил се в резултат от упадък на нравите, бясната надпревара за пари и богатства и невъзможността човек да се осъществи според своите дарби и възможности. Тази “скука” е тежка социална болест, чието лекуване е невъзможно в рамките на системата, която я поражда и похранва.
Напоследък у нас сякаш се появи някаква “мода” по литературата на абсурда. Наскоро бяха издадени творби на Йонеско, Сартр, Камю. Успехът на тези автори в България показва, че и у нас е настъпило отчаяние, безверие и езичество. Хората търсят някаква утеха и поука в творбите на великите писатели, гениално описали тежките и неразрешими социални проблеми на ХХ век.
  
Хенри Милър. “Черна пролет”, 2007
Хенри Милър е продължител на литературата на абсурда. У него абсурдът се е преродил в плътска разпуснатост, глумене със себе си и със сериозните неща, потъване в извънреалността. Поради това творбите на Хенри Милър изглеждат доста странни. Внимателният и сериозен прочит обаче показва, че те са дори твърде реалистични, със силен социален патос. Писателят е достоверен свидетел на времето си и никак не иска да го прикрива, променя, гримира или фалшифицира. Напротив, показвайки дъното на обществото, опакото на човека, абсурда на съществуването той проявява и гражданската си позиция и любовта си към слабия и онеправдания.
“Черна пролет” е сред ранните книги на американския писател, но тя е напълно зряла,проникновена, майсторски написана. Изобщо, Хенри Милър е голям разказвач, увлекателен събеседник, у когото иронията и трагедията постоянно сменят местата си, защото така е и в живота. За него Нормън Мейлър, който наскоро почина, пише: “Хенри Милър няма равен, когато се впуска да разказва. Човек трябва да се върне към Марлоу и Шекспир, за да се докосне до сходно богатство и наситеност в образността. Преди него никой не е писал така, може би и занапред никой не ще успее да го постигне. Прозата му е водовъртеж, водопад, вулкан, земетресение… Хенри Милър е олицетворение на литературнната енергия”.
Истинският ценител непременно ще приеме “Черна пролет” като радостен подарък за себе си и като високо интелектуално изпитание. Заслугата, както и за сборника на Самюъл Бекет, е на издателство “Фама”, което подбира и представя на български език само висока класика и майстори на литературата.
  
Васил Гюзелев. “Покръстване и християнизиране на българите”, 2006
Тази книга съдържа средновековни писмени паметници, свидетелстващи за процеса на християнизация на българите, както и студията на съставителя акад. Васил Гюзелев “Извори за покръстването и християнизацията на българите”.
Историческата наука все повече изоставя мнението, че св. цар Борис І е покръстил насилствено българския народ, като е избил непокорните болярски родове, неприели християнството и останали езичници. Св.цар Борис Покръстител е приключил един дълъг процес, като е въвел християнското законодателство и е устроил държавата си по византийски образец. Но това нито е станало лесно, нито бързо. Много са перипетиите, преодоляваните трудности, грешките, които са допуснати.
Събрани на едно място, документите за покръстването и християнизирането ( това са различни неща и не бива да се смесват!) дават възможност да се види картината в нейната цялост, да се правят по-лесно изводите за нашето Средновековие. А студията на акад. Васил Гюзелев отваря очите и на просветения, и на незапознатия с проблемите на Средновековието. Още по-важно: текстовете са превъзходна литература, която се чете с удоволствие и вдъхновение.
  
Жилбер Дагрон. “Императорът и свещеникът. Етюди върху византийския “цезаропапизъм”, 2006
Жилбер Драгон е роден през 1932 г. Бивш дипломат. Бил е преподавател в Сорбоната и в Университета в Лион. Виден познавач на византийската история. През 1996-2001 г. е президент на Международната асоциация на византолозите.
“Императорът и свещеникът” изучава византийския вариант на взаимоотношенията между Държава и Църква през Средновековието. Изследването е доста подробно и научно издържано. То проследява процеса на установяване и развитие на византийския “цезаропапизъм”. Ползвана е богата литература по проблема. Както се досещата обаче, не и българска. Жалко. В България византологията е добре развита. И все пак за нас, българските читатели, е полезно да се запознаем с труда на един виден френски учен.
  
Жорж Дюби. “Трите съсловия и въображаемият свят на феодализма”, 2007
Жорж Дюби (1919-1996) тръгва от една теза на своя сънародник Жорж Дюмезил за троичното деление на средновековното общество: тези, които воюват - тези, които се молят и - тези, които работят. Т.е. войниците, духовниците и селяните. Тази структура е характерна както за западното, така и за източното Средновековие. Това са три съсловия, класи, между които съществува отчетливо разграничение и преминаването от една в другата или в третата е почти невъзможно. Съсловните различия през Средновековието са строги и непроменяеми. Това съхранява системата, прави я жизнена и устойчива на изпитания, съмнения и опити да бъде разрушена.
Жорж Дюби намира идеологическото оправдание на тази теза в творбите на двама епископи от ХІ век, които я бранят страстно и доказват, че е установена по Божие предопределение. Книгата е богата на фактология, на любопитни паралели и вещи научни анализи. Най-хубавото в нея, че всичко е достъпно и не е трудно да се осмисля и възприема.
П. Р-ев
 
 
Назад [ 9 ] Напред
ЖИВОТ НА ПЕТОЛИНИЕ

“Колор принт ПАК” ООД – печат и “Издателство МС” ООД – предпечат издадоха с финансовата помощ на Община Варна книгата “Живот на петолиние (Спомени и документи)” от Марко Добрев, която е образец за мемоаристика с голямо значение за историята на музикалния живот във Варна от 50-те години на миналия век до днес. Авторът предоставя за първи път такава достъпна информация чрез богатия си архив за Национално училище по изкуствата “Д. Христов” от създаването на Средно музикално училище и превръщането му в значим културен институт за професионални кадри за България; за Варненска филхармония, Варненска опера, ММФ “Варненско лято”, Международния балетен конкурс, за личности от музикалната култура на страната и чужбина, с които е общувал. Данни, снимков материал, програми на концерти и спектакли, събития, статии. Поколения наред творци, ученици, педагози са вписани в тази мемоарна книга. Личи изключителната му памет за миналото и желанието да открие трудните пътища на създаването и развитието на музикалното, балетното, оперното и изобразителното изкуство в града. Книгата е едно откритие за културата на Варна като минало, настояще и бъдеще.
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма