Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
+ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:

Поезия:





Имена:

Разказ:

Преглед:



Дневник:

История:

Новела:

Идеи:

Юбилей:

Руска тетрадка:








Книга 8 Книга 9
ВЕСТНИК “КИЛ 2023”
  
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Статии
Преглед
КНИГИ 
 
Калин Донков. “Разговори от изпуснатия влак”, 2007
Ето един истински майстор на есето в българската литература! Калин Донков владее жанра и дори може да се каже, че създава свой собствен модел в него.
“Разговор от изпуснатия влак” е разказ за пропуснатите мигове, за живота, който все недоизживяваме и за хората, които често пренебрегваме и оценяваме едва когато вече ги няма. И уж Калин Донков пресъздава най-обикновени случки, а изведнъж откриваме, че сме се потопили в романа на “големия” живот и сме се изправили пред собствената си житейска равносметка. Голямото се съдържа в малкото. Това го знаем всички, но малцина са тези, които го помнят постоянно и постоянно търсят смисъла на дребната случка, случайната среща или незабележимия човек, спрял за малко при нас.
Калин Донков прави и своята равносметка на човек и поет. Но тя е и равносметката на обществото и времето. Всяка равносметка, особено тази на твореца, е и поука за другите.
“Разговори от изпуснатия влак” и от книгите, които рядко се пишат и публикуват. Тя е свидетелство за преживяната история, но и за възможностите литературата да осъзнава тази история, да я тълкува и интерпретира.
Много, много добра книга!
                                                                                                                     
Никола Инджов. “Избрани съчинения в четири тома”, 2007
Големият български поет, романист, публицист и преводач Никола Инджов събра най-сетне творчеството си и го представя в едно красиво оформено четиритомно издание.
Четено в цялост, всяко творчество е сякаш по-различно от това, което е било, когато се е възприемало постепенно с излизането на отделните книги. Тук вече виждаме завършеността и окръглеността на дълголетното творческо дело.
Още с първите си публикации Никола Инджов се прояви като забележителен поет и затова вероятно книгите му рядко предизвикваха изненада. Той просто бе голям поет още от първата си книга и продължи да бъде такъв и до днес. Богат и разумен е неговият талант; талант на пресъздаването и осмислянето, на проследяване човешкия живот в неговата вселенска цялост и божествена предопределеност. И какъв език има Никола Инджов! Какъв израз!
Интересен и също толкова значим е Никола Инджов и в романа, и в публицистиката, и в преводите си.
Време е вече творческото дело на Никола Инджов да бъде анализирано и осмислено като творчество на голям писател. Вероятно четиритомникът ще даде необходимия импулс и скоро ще прочетем проникновен анализ. Това ще бъде справедливо и много необходимо за българската литература.
  
Св. Аврелий Августин. “Изповеди”, 2006
Св.Аврелий Августин Блажени е един от най-големите богослови и авторитети на западното Средновековие. Той е признат за Отец на Църквата и е канонизиран за светец през 1295 година.
Модерната епоха създаде превратна и невярна представа за Средновековието като за мрачно и безпросветно време; време на духовна бедност и ленива мисъл. Но достатъчно е да се прочетат тези “Изповеди”, за да се види каква голяма лъжа се крие в оценката на Ренесанса. Много са книгите, които св. Августин е написал. Броят им надхвърля 240, сред които се открояват “За Божия град”, “За Троицата”, “Тълкуване на псалмите”, “За музиката”, “Разговори със сбе си”, “Равносметка”. Св. Августин е роден през 354 г., а умира през 430 г. Като езичник (до 387 г.) води, както самият той изповядва, разпътен живот. Но въпреки това мъчително търси истината и я открива в християнството, което приема на 24 април 387 г. И подобно на св. ап. Павел се превръща в един от най-великите проповедници на Вярата и строител на Църквата.
Онова, което поразява най-силно у св. Аврелий Августин, е дълбочината и диалектиката на неговото мислене. Впрочем средновековните философи (които обикновено са писатели и богослови) са все хора с мащабно диалектическо мислене, което умее да обема света, да осъзнава и си представя неговото безначалие и безкрй. Такова мислене нямат нито античните, нито модерните и постмодерните философи.
Днешният читател с удоволствие ще открие в “Изповеди” себе си, своите търсения и съмнения, своето откриване на истината. Ще прочете с удивление случки и сюжети, които сам е преживял.
Удивителна книга на един удивителен и велик човек!
  
Самюъл Бекет. “Малой”, “Малоун умира”, “Неназовимото
”, 2007
ХХ век също има своите големи писатели. Един от тях е Самюъл Бекет. Той е ирландец по произход. Роден е през 1906 г., а умира през 1989 г. Носител на Нобеловата награда за литература. Бекет пише и на английски, и на френски. Автор е на драми, с които заедно с Йожен Йонеско поставя началото на т.нар. “театър на абсурда” – едно от любопитните и значими явления в европейския театър и драматургия на ХХ век.
Бекет е великолепен белетрист. Неговата трилогия “Малой”, “Малоун умира” и “Неназовимото” пресъздава объркания живот на човека от първата половина на ХХ век – живот на абсурди, безизходици и “екзистенциална скука”, както казва Йонеско. Проблемът за “екзистенциалната скука” е най-големият проблем на човешкото съществуване, породил се в резултат от упадък на нравите, бясната надпревара за пари и богатства и невъзможността човек да се осъществи според своите дарби и възможности. Тази “скука” е тежка социална болест, чието лекуване е невъзможно в рамките на системата, която я поражда и похранва.
Напоследък у нас сякаш се появи някаква “мода” по литературата на абсурда. Наскоро бяха издадени творби на Йонеско, Сартр, Камю. Успехът на тези автори в България показва, че и у нас е настъпило отчаяние, безверие и езичество. Хората търсят някаква утеха и поука в творбите на великите писатели, гениално описали тежките и неразрешими социални проблеми на ХХ век.
  
Хенри Милър. “Черна пролет”, 2007
Хенри Милър е продължител на литературата на абсурда. У него абсурдът се е преродил в плътска разпуснатост, глумене със себе си и със сериозните неща, потъване в извънреалността. Поради това творбите на Хенри Милър изглеждат доста странни. Внимателният и сериозен прочит обаче показва, че те са дори твърде реалистични, със силен социален патос. Писателят е достоверен свидетел на времето си и никак не иска да го прикрива, променя, гримира или фалшифицира. Напротив, показвайки дъното на обществото, опакото на човека, абсурда на съществуването той проявява и гражданската си позиция и любовта си към слабия и онеправдания.
“Черна пролет” е сред ранните книги на американския писател, но тя е напълно зряла,проникновена, майсторски написана. Изобщо, Хенри Милър е голям разказвач, увлекателен събеседник, у когото иронията и трагедията постоянно сменят местата си, защото така е и в живота. За него Нормън Мейлър, който наскоро почина, пише: “Хенри Милър няма равен, когато се впуска да разказва. Човек трябва да се върне към Марлоу и Шекспир, за да се докосне до сходно богатство и наситеност в образността. Преди него никой не е писал така, може би и занапред никой не ще успее да го постигне. Прозата му е водовъртеж, водопад, вулкан, земетресение… Хенри Милър е олицетворение на литературнната енергия”.
Истинският ценител непременно ще приеме “Черна пролет” като радостен подарък за себе си и като високо интелектуално изпитание. Заслугата, както и за сборника на Самюъл Бекет, е на издателство “Фама”, което подбира и представя на български език само висока класика и майстори на литературата.
  
Васил Гюзелев. “Покръстване и християнизиране на българите”, 2006
Тази книга съдържа средновековни писмени паметници, свидетелстващи за процеса на християнизация на българите, както и студията на съставителя акад. Васил Гюзелев “Извори за покръстването и християнизацията на българите”.
Историческата наука все повече изоставя мнението, че св. цар Борис І е покръстил насилствено българския народ, като е избил непокорните болярски родове, неприели християнството и останали езичници. Св.цар Борис Покръстител е приключил един дълъг процес, като е въвел християнското законодателство и е устроил държавата си по византийски образец. Но това нито е станало лесно, нито бързо. Много са перипетиите, преодоляваните трудности, грешките, които са допуснати.
Събрани на едно място, документите за покръстването и християнизирането ( това са различни неща и не бива да се смесват!) дават възможност да се види картината в нейната цялост, да се правят по-лесно изводите за нашето Средновековие. А студията на акад. Васил Гюзелев отваря очите и на просветения, и на незапознатия с проблемите на Средновековието. Още по-важно: текстовете са превъзходна литература, която се чете с удоволствие и вдъхновение.
  
Жилбер Дагрон. “Императорът и свещеникът. Етюди върху византийския “цезаропапизъм”, 2006
Жилбер Драгон е роден през 1932 г. Бивш дипломат. Бил е преподавател в Сорбоната и в Университета в Лион. Виден познавач на византийската история. През 1996-2001 г. е президент на Международната асоциация на византолозите.
“Императорът и свещеникът” изучава византийския вариант на взаимоотношенията между Държава и Църква през Средновековието. Изследването е доста подробно и научно издържано. То проследява процеса на установяване и развитие на византийския “цезаропапизъм”. Ползвана е богата литература по проблема. Както се досещата обаче, не и българска. Жалко. В България византологията е добре развита. И все пак за нас, българските читатели, е полезно да се запознаем с труда на един виден френски учен.
  
Жорж Дюби. “Трите съсловия и въображаемият свят на феодализма”, 2007
Жорж Дюби (1919-1996) тръгва от една теза на своя сънародник Жорж Дюмезил за троичното деление на средновековното общество: тези, които воюват - тези, които се молят и - тези, които работят. Т.е. войниците, духовниците и селяните. Тази структура е характерна както за западното, така и за източното Средновековие. Това са три съсловия, класи, между които съществува отчетливо разграничение и преминаването от една в другата или в третата е почти невъзможно. Съсловните различия през Средновековието са строги и непроменяеми. Това съхранява системата, прави я жизнена и устойчива на изпитания, съмнения и опити да бъде разрушена.
Жорж Дюби намира идеологическото оправдание на тази теза в творбите на двама епископи от ХІ век, които я бранят страстно и доказват, че е установена по Божие предопределение. Книгата е богата на фактология, на любопитни паралели и вещи научни анализи. Най-хубавото в нея, че всичко е достъпно и не е трудно да се осмисля и възприема.
П. Р-ев
 
 
Назад [ 9 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма