Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
+ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил:

Поезия:





Имена:

Разказ:

Преглед:



Дневник:

История:

Новела:

Идеи:

Юбилей:

Руска тетрадка:








Книга 8 Книга 9
ВЕСТНИК “КИЛ 2024”
  
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него може да се срещнете със значими съвременни литературни творби на български писатели, като особено място намират варненските творци. Представя се творчеството и на водещи съвременни автори; много млади хора дебютират с творчеството си в литературния печат, които експериментират и прокарват иновативни методи в словото и в различните видове изкуства. Отпечатват се за първи път творбите, спечелили конкурси, организирани от вестника; намират място творци от различни изкуства от град Варна с високи постижения у нас и в чужбина. Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!

Община Варна - Култура и изкуство. (varnaculture.bg)https://www.facebook.com/varnaculturebg

https://www.instagram.com/culturevarna?igsh=anhya3lrZWtiMjc3

Статии
Преглед
ВИЗУАЛНИ ИЗКУСТВА 
 
50 избрани творби на Янко Маринов
  
50 изключително ценни и малко познати живописни творби на художника Янко Маринов (1907 - 2001) представя Градската художествена галерия “Борис Георгиев” във Варна. Юбилейната изложба, посветена на 100-годишнината на майстора на четката, свързал живота си с Варна, е аранжирана от директора на галерията Ванко Урумов. В 3 зали са проследени основните етапи в творчеството на художника. Голямата част от колекцията - миниатюри (той налага живописната миниатюра в България!), пейзажи, фигурални композиции и портрети, са притежание на фамилията. Само 6 картини са от фонда на варненската галерия.
В изложбата могат да се видят пейзажи от многобройните пътувания на Янко Маринов в Италия, Одеса и Санкт Петербург, от Варна и от родния му град Килифарево. (На галерията в Килифарево той подарява много свои платна.) Варненските пейзажи - предимно есенни и зимни, са рисувани след установяването на художника в града през 1944 г. Те са не само красиви, но интересни и с информацията, която дават за старите улици и квартали, за пристанището и Морската градина...
Богата на събития е биографията на Янко Маринов. През 1923 г. той участва в Юнското антифашистко въстание. Учи в Морското професионално рибарско училище във Варна, където развива активна политическа дейност. Редактор е на нелегалния в. “Рибарско ехо”, но е арестуван и изключен от училището. Минава в нелегалност и емигрира в Югославия, но скоро се завръща. През 1930 г. е секретар на РМС в Килифарево, заради което попада в затвора. Когато излиза на свобода, емигрира в Съветския съюз. През 1933 - 1939 г. учи в Одеското художествено училище, следва живопис и във Всерусийската художествена академия в Ленинград (днес Санкт Петербург). През Отечествената война участва в отбраната на Одеса, а през 1944 г. се завръща в България. Член е на СБХ, пръв уредник на Художествената галерия във Варна, а известно време и творчески секретар на групата на СБХ в града. Има над 30 самостоятелни изложби в различни български градове, негови творби са виждали в Германия, Ирак, Иран, Турция, Унгария, Финландия, Украйна, Русия и други страни. Получил е 15 награди за участията си в изложби в Италия, както и награда “Варна” за 1997 г.
Д.Колева
  
ФОТОИЗЛОЖБА НА ИВО ХАДЖИМИШЕВ
  
В Градската художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна известният български фотограф Иво Хаджимишев представи 17 широкоформатни фотоса от колекцията си за Нормандия. След закриването на изложбата те остават във Варна като дар от автора.
“От бойните полета до мира. Нормандия - места на памет” е фотоимпресия за местата на десанта от юни 1944 г., където е преломът от западна страна на войната, допринесъл за освобождаването на Европа. Внушителна е панорамата на полето, където е станало най-голямото струпване на техниката по време на десанта. Фотографиите са с размери 1/1,70 м. Във фотосите има тишина и спокойствие - там, където преди 63 години са се водили епични боеве, където се е проляла много кръв и от двете страни. Обикновената фотография - без фотошопи, без измислици, носи силни внушения, създава емоции.
Иво Хаджимишев е имал шанса да попадне в почти непознати за българите места, където се съхранява паметта за епични събития, където мъртвият победител и победеният се третират по един начин. За цял живот е запомнил два надписа от немското и от американското гробище - “Военните гробове са предвестниците на мира” и “Незнаен войн, но познат на Бога”. Жалко, че фотообективът, макар и в ръцете на майстор, не може да улови всичко видяно и преживяно.
  
Фотография Иво Хаджимишев
Из изложбата «От бойните полета до мира.
Нормандия - места на памет», Варна, ноември 2007
  
Идеята за колекцията се родила в Брюксел, когато Иво Хаджимишев разглеждал голяма документална изложба за създаването на Европейския съюз. Бил потресен от една малка хартийка, на която били щрихирани договореностите между Сталин, Чърчил и Рузвелт за зоните на влияние. Много е тъжно човек да види как съдбата на милиони хора е поставена на салфетка, казва артистът, заснел видяното.
Темата за паметта отдавна вълнува известния български фотограф. Изложбата е само част от мозайка, която той още попълва. Потърсил е местата за памет и в Хирошима, и на пекинския площад “Тян ан Мън”, и в мемориала в Берлин, в музея за холокоста, във Виетнам... Събрал е поредица от изображения, свързани с най-безсмислените човешки изтребления. За да знаем и да помним.
Д. Колева
  
ЕРОТИЧНИ ИНДИЙСКИ МИНИАТЮРИ
 
В галерия „Буларт” във Варна бяха представени 23 копия на древни миниатюри от индийския щат Раджастан, известен с развитието на тази жанр. Миниатюрите са собственост на варненски колекционер. През 17 век датира появата на миниатюрата в раджастанската школа. Развитието на жанра продължава до 19 век. Характерни за този уникален живописен език са експресивният рисунък , подчертаните форми и ярките цветове.
Размерът на миниатюрата отговаря на размера на лист хартия, който се побира в папка. Често те са били илюстрация към поетични книги, тантрически манускрипти или илюстрации към религиозни текстове. Според трактовката на изображението раджастанските миниатюри , които изобразяват любовни сцени следват два стила – “чаурапанчашики” (” петдесет строфи на похищението”) и “найикабхада”, като последният е част от развитието на меварската живописна традиция. Изобразяването на бляскавия дворцов живот, пищността на дворцовата архитектура и костюми, както и недвусмиленото изобразяване на любовните сцени и чувствените жестове, съчетанието на ярките цветове и декоративни елементи прави еротичните миниатюри особено желани от западните колекционери. Фонът на миниатюрата са цъфтящи дървета, небе, в което се виждат кръгли светли облаци и луна. Анонимните индийски творци придават на пейзажа голямо значение и понякога разтварят фигуралните композиции в него.
В по-късните раджастански миниатюри от 19 век се изобразяват хора и животни декоративно смесени. Изработването на еротичните миниатюри през последните периоди на могулското управление се е наблюдавало от съда в Раджастан, а някои от тях носят официалния му печат. Няколко са представените цикъла – дворцови сцени, любовна игра и декоративни анималистични композиции. Представените в изложбата творби следват традицията на пахари живописта в Раджастан, а по-голямата част от цикъла любовна игра са от стила “найикабхада”. Любовните сцени са изобразени свободно, с ярък колорит и умела разработка на втория план, където се обръща голямо внимание на природните елементи и архитектурните детайли.
По-голямата част от представените в изложбата творби са илюстрации на любовна поезия, написана на езика урду, като строфите са на лицето и на гърба на творбите...
Дора Дончева
 
 
Назад [ 10 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма