| Съдържание |
| + Варненски и Великопреславски митрополит Кирил: |
| Поезия: |
| Имена: “Не мога да приема, че с лъжа и заблуда ще се постигне това, което не се постигна с правда и истина” |
| Разказ: |
| Преглед: |
| Дневник: |
| История: |
| Новела: |
| Идеи: |
| Юбилей: |
| Руска тетрадка: |
ВЕСТНИК “КИЛ 2023”
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. 
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство
от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство
от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
| Статии | |
| Преглед | |
ТЕАТЪР |
|
|
ЖИВ СИ, ДОКАТО СИ ЖАДЕН...
На сцената на варненския куклен театър гостува авторският спектакъл “Жажда” на режисьора Велимир Велев и тазгодишните абсолвенти от НАТФИЗ “Кръстю Сарафов”, специалност “актьорско майсторство за куклен театър” от класа на проф. Дора Рускова: Александра Илиева, Александър Караманов, Живко Джуранов, Ивайло Енев, Милена Стоянова, Наталия Василева, Росен Русев, Силвия Петрова, Стоян Стоянов, Татяна Етимова.
 Видяхме безупречна пластика, на моменти дори акробатични техники и еквилибристика. Но не това спираше дъха и омагьосваше зрителите. На сцената бяха не акробати, не професионални танцьори, а артисти. И те ни разказваха своите човешки истории, обичаха се и се разделяха, съпротивляваха се на насилието, забавляваха се, лъжеха се и страдаха – но без думи. Заливани от многословие, вече сме забравили колко изразително може да бъде едно движение на тялото, един жест, един поглед, изразът на лицето. Пред невярващите ни очи лъчът на прожектора превърна обикновена чаша в магичен кристал. В нея мъчително бавно капеше или щедро се лееше вода – истинска!, пренасяха я по невъзможни начини, пазеха я, отнемаха си я. Чашата за еднократна употреба придоби сценичен живот и натежа от символика. Защото предметът в ръцете на актьора е вече образ, който отключва въображението и пренася послания... Още знаменитият руски режисьор Всеволод Майерхолд казва: “За да разберем дали една пиеса е истински театрална, достатъчно е да се изтръскат от нея всички думи...”
Т. нар. движенчески театър не е от вчера и варненската театрална публика неведнъж е ставала свидетел на модерни театрални форми. Но да те изправи на крака може само онова трудно постижимо съчетание от професионализъм, артистизъм и изведена оригинална мисъл – послание, която неусетно става твоя – да си я доизмисляш насаме или да й се съпротивляваш.
 4-та корица
Фотография Иво Хаджимишев Из изложбата «От бойните полета до мира. Нормандия - места на памет», Варна, ноември 2007
Режисьорът Велимир Велев го постига – вглъбен и концентриран както в цялото, така и в най-дребния детайл, той умее да приобщи младите актьори към своя замисъл и да им покаже възможните и невъзможните пътища за осъществяването му, умее да спечели доверието им и да ги мотивира да се раздават докрай.
Спектакълът “Жажда” е колаж от етюди, подчинени на идеята за жаждата. Според Велимир Велев от самото си раждане все за нещо жадуваме, все нещо търсим. “Копнеем, стремим се, нуждаем се, искаме, молим, просим, воюваме, бленуваме...животът ни придобива едно единствено измерение, същността ни се трансформира в едно единствено проявление! ЖАЖДА! Жажда... всъщност, за какво?”
След създаването си през март тази година “Жажда” е игран в Младежкия театър в рамките на инициативата “Панаир на младите”, в театър “Сфумато” и на фестивала “Двама са малко – трима са много” в Пловдив. Във Варна гостува за първи път. Силно се надяваме – не за последен.
Росица Бърдарска
|
|
|
Назад
[ 11 ]
Напред |
|
