Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Поезия:




Преводи:

Памет:

Преглед:



Критика:

Новела:

Идеи:

История и философия:

Спомен:

По повод:

Майсторски клас:


Литературна енциклопедия:

Изкуство:

Книга 8 Книга 9

Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна и реализиран с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура".
Вестник „Литература и Общество“ (ЛИО) е оригинално и  значимо явление в литературния и културен живот на град Варна с национално и  международно значение. На страниците му ще прочетете стихотворения, разкази, откъси от романи на значими писатели от черноморския град, страната, Европейския съюз и целия свят. Вестникът представя най-новите творби на писателите от Варна – членове на Сдружение Литературно Общество – Варна (СЛОВ), на Асоциация на европейски писатели и писатели от други континенти (АСЕПИ-СЕПИ, ВАРНА), на Съюз на българските писатели (СБП), на Съюз на независимите български писатели (СНБП), отразява значими литературни събития: фестивали, конкурси, премиери на книги, провежда литературни конкурси на морска тема и универсалните теми, отразява творчеството на млади дарования и подкрепя тяхното развитие.
Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна.
Статии
Поезия
Тодор Копаранов 
 
Тодор Копаранов е роден e на 5 февруари 1939 г. в с. Раданово, Великотърновско. Живее във Варна. Автор е на стихосбирките „ Недосънуван свят” (1971), „Талвег” (1973), „Зимна близост” (1977), „Покрив” (1985), „Кошер” (1989), „Молитвеник” (1994) и „Поднебие” (1999).
  
ЗАКЪСНЕЛИ СТИХОТВОРЕНИЯ
 
СЪРЦЕТО ТЛЕННИТЕ
НЕЩА...
По залез слънцето гори
с невероятен пламък.
Пустеят сухите гори.
Изстива пръст и камък....
Над свечерените била
кълби се пак мъглата.
До днес така не е била
изтръпнала земята.
Горяна бука като кръст
под нисък вятър свири.
И селянин пречупил кръст
в пръстта зърната дири.
Тук нищо друго аз не ща –
зърната да са здрави...
Сърцето тленните неща
пресява.
И пресява!...
 
***
От Боженци до Хвойна... Стиха ми
преповтарят Андрей и Иван.
Като тях и мен птица ме мами
под луна от резбован таван.
И сърцето се радва и плака
под високи ели и липи.
С нас природата нощем, във мрака
не можа с часове да заспи!..
СЛЕД ТОЛКОВА ГОДИНИ...
По гръб лежа на орната земя,
разпънат върху своята Голгота...
Най-хубавото вече отшумя.
И само спомен ще е за живота.
А колко много птици и треви,
цветя, реки -
изпълнили простора.
Зад мен синът ми сигурно върви
и търси път
сред бързащите хора.
Ще става мъж,но гледа този свят
като дете -
усещам че не знае
какво го чака в този кръговрат,
додето стигне
като мене края!
Свирука си,развеял гъст перчем,
открил гърдите си за ветровете –
не търси още книга и калем
да прави своя сметчица....А двете
заръки трябва сам да следва той:
в когото вярва-
вярно да обича,
когото мрази –
в честен мъжки бой
да повали...
А той все тича,
тича! ...
ПОСВЕЩЕНИЕ
На Панко Анчев
Лунокосо момче с ножче тъничко дялка –
и се носи гласът на върбова пищялка....
Сладка песен ечи над полета, градини.
Всичко буди навред, от където премине...
Но момчето не знае - че додето свирука,
всяко зърно кълни, всяка пъпка се пука.
То не знае сега,че земята корава
с песента му живее,с песента му узрява.
И се готви за плод. И подкрепя гнездата
подслонили певци сред света необятен...
   
СЕЛСКА ИДИЛИЯ
Житата зреят. Топъл вятър духа.
Нощес валя и още светят вън
големи локви.От хралупа куха
безсънна катеричка
гони сладък сън.
Но идват младите жетварки. Ведър смях
достига чак до близката кория.
От жегата и мен ме хваща страх –
под сянката на бряст бухлат
се крия..
И чакам някоя мома да ме погледне -
да хвърли остър сърп
до стегнат сноп.
До мен да седне, жадна да полегне,
да ме превърне в свой
най-верен роб...
***
Пак над, семейната ми стряха
студени дъждовете заваляха -
на плен осъдиха ме...
Примирен и тих
по цял ден и по цяла нощ над листа
довършвах мисъл - къса,ясна,чиста -
да влей жив от в напиращия стих...
Но тъй се разлютя дъждът навънка,
така се смръщи идващата есен,
че казах си - сега не е до песен,
макар да се реди напевна,звънка..
   
ПЧЕЛА
Отстреля ме със жило ти...
Но ще умреш, пчела, без жило.
Пчела без жило не лети,
несъвършено ципокрило!..
Признавам: сетих болка аз -
ранената ми плът отече...
За малко да не ревна с глас..
Но ти бе мъртва вече...
Вече!...
До днес летяла над цветя,
какво поиска от съдбата?..
А к ак за теб да отмъстя
додето тук съм -
на земята?!.
 
 
Назад [ 2 ] Напред
ЖИВОТ НА ПЕТОЛИНИЕ

“Колор принт ПАК” ООД – печат и “Издателство МС” ООД – предпечат издадоха с финансовата помощ на Община Варна книгата “Живот на петолиние (Спомени и документи)” от Марко Добрев, която е образец за мемоаристика с голямо значение за историята на музикалния живот във Варна от 50-те години на миналия век до днес. Авторът предоставя за първи път такава достъпна информация чрез богатия си архив за Национално училище по изкуствата “Д. Христов” от създаването на Средно музикално училище и превръщането му в значим културен институт за професионални кадри за България; за Варненска филхармония, Варненска опера, ММФ “Варненско лято”, Международния балетен конкурс, за личности от музикалната култура на страната и чужбина, с които е общувал. Данни, снимков материал, програми на концерти и спектакли, събития, статии. Поколения наред творци, ученици, педагози са вписани в тази мемоарна книга. Личи изключителната му памет за миналото и желанието да открие трудните пътища на създаването и развитието на музикалното, балетното, оперното и изобразителното изкуство в града. Книгата е едно откритие за културата на Варна като минало, настояще и бъдеще.
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма