Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Поезия:




Преводи:

Памет:

Преглед:



Критика:

Новела:

Идеи:

История и философия:

Спомен:

По повод:

Майсторски клас:


Литературна енциклопедия:

Изкуство:

Книга 8 Книга 9
ВЕСТНИК “КИЛ 2023”
  
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Статии
Поезия
Тодор Копаранов 
 
Тодор Копаранов е роден e на 5 февруари 1939 г. в с. Раданово, Великотърновско. Живее във Варна. Автор е на стихосбирките „ Недосънуван свят” (1971), „Талвег” (1973), „Зимна близост” (1977), „Покрив” (1985), „Кошер” (1989), „Молитвеник” (1994) и „Поднебие” (1999).
  
ЗАКЪСНЕЛИ СТИХОТВОРЕНИЯ
 
СЪРЦЕТО ТЛЕННИТЕ
НЕЩА...
По залез слънцето гори
с невероятен пламък.
Пустеят сухите гори.
Изстива пръст и камък....
Над свечерените била
кълби се пак мъглата.
До днес така не е била
изтръпнала земята.
Горяна бука като кръст
под нисък вятър свири.
И селянин пречупил кръст
в пръстта зърната дири.
Тук нищо друго аз не ща –
зърната да са здрави...
Сърцето тленните неща
пресява.
И пресява!...
 
***
От Боженци до Хвойна... Стиха ми
преповтарят Андрей и Иван.
Като тях и мен птица ме мами
под луна от резбован таван.
И сърцето се радва и плака
под високи ели и липи.
С нас природата нощем, във мрака
не можа с часове да заспи!..
СЛЕД ТОЛКОВА ГОДИНИ...
По гръб лежа на орната земя,
разпънат върху своята Голгота...
Най-хубавото вече отшумя.
И само спомен ще е за живота.
А колко много птици и треви,
цветя, реки -
изпълнили простора.
Зад мен синът ми сигурно върви
и търси път
сред бързащите хора.
Ще става мъж,но гледа този свят
като дете -
усещам че не знае
какво го чака в този кръговрат,
додето стигне
като мене края!
Свирука си,развеял гъст перчем,
открил гърдите си за ветровете –
не търси още книга и калем
да прави своя сметчица....А двете
заръки трябва сам да следва той:
в когото вярва-
вярно да обича,
когото мрази –
в честен мъжки бой
да повали...
А той все тича,
тича! ...
ПОСВЕЩЕНИЕ
На Панко Анчев
Лунокосо момче с ножче тъничко дялка –
и се носи гласът на върбова пищялка....
Сладка песен ечи над полета, градини.
Всичко буди навред, от където премине...
Но момчето не знае - че додето свирука,
всяко зърно кълни, всяка пъпка се пука.
То не знае сега,че земята корава
с песента му живее,с песента му узрява.
И се готви за плод. И подкрепя гнездата
подслонили певци сред света необятен...
   
СЕЛСКА ИДИЛИЯ
Житата зреят. Топъл вятър духа.
Нощес валя и още светят вън
големи локви.От хралупа куха
безсънна катеричка
гони сладък сън.
Но идват младите жетварки. Ведър смях
достига чак до близката кория.
От жегата и мен ме хваща страх –
под сянката на бряст бухлат
се крия..
И чакам някоя мома да ме погледне -
да хвърли остър сърп
до стегнат сноп.
До мен да седне, жадна да полегне,
да ме превърне в свой
най-верен роб...
***
Пак над, семейната ми стряха
студени дъждовете заваляха -
на плен осъдиха ме...
Примирен и тих
по цял ден и по цяла нощ над листа
довършвах мисъл - къса,ясна,чиста -
да влей жив от в напиращия стих...
Но тъй се разлютя дъждът навънка,
така се смръщи идващата есен,
че казах си - сега не е до песен,
макар да се реди напевна,звънка..
   
ПЧЕЛА
Отстреля ме със жило ти...
Но ще умреш, пчела, без жило.
Пчела без жило не лети,
несъвършено ципокрило!..
Признавам: сетих болка аз -
ранената ми плът отече...
За малко да не ревна с глас..
Но ти бе мъртва вече...
Вече!...
До днес летяла над цветя,
какво поиска от съдбата?..
А к ак за теб да отмъстя
додето тук съм -
на земята?!.
 
 
Назад [ 2 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма