ЕСЕННО

 

„Ще бъда болен ако те няма…”

Дърветата свалят свойта премяна,

земята е рижаво-опожарена,

но някак си странно обвита в студено.

Простихме се с лятото. Чакаме зимата.

Душите с наслада отпиват от виното.

Ръцете премръзнали търсят убежище –

докосват се ласкаво, уж малко небрежно.

И всичко завърта се в шеметни вихъри –

към есен клонят и годините,

дните ни…

редят се така, че единствено срещите

напомнят: в годината има „горещници”.

И както и да играем със думите –

любовта е последния ранг за безумие…

Ти вземи си листо от пожара студен

и повтаряй до сто – тя е с мен, тя е с мен…

  

 

ЛЮБОВНА НАЗДРАВИЦА

  

Ако това е ”седмото небе”

какво ли има по-нагоре?!

Извеждаш ме до чужди светове

и аз не зная как да се преборя,

не зная как да разбера и как

да отговоря на отправения призив:

като невиждаща – уж в светлина, а в мрак,

почти недишаща – без признаци на воля.

Самата аз не знам къде съм, НО

гадая или гледам в чужда карта

и в мен подсказва нечий друг живот,

със теб съм днес,

но и съм толкова отдавна,

че хиляди слънца да изгорят,

да се удавят хиляди пустини,

да се загуби в планината път,

да се намери скитник, този път изминал,

не бих била учудена, затуй,

че днес на седмото небе откривам:

с теб всеки ден е невъзможно чудо –

полей и мен,

и мислите ми

с вино.

ЛАВИНА