Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Поезия:




Преводи:

Памет:

Преглед:



Критика:

Новела:

Идеи:

История и философия:

Спомен:

По повод:

Майсторски клас:


Литературна енциклопедия:

Изкуство:

Книга 8 Книга 9

Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна и реализиран с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура".
Вестник „Литература и Общество“ (ЛИО) е оригинално и  значимо явление в литературния и културен живот на град Варна с национално и  международно значение. На страниците му ще прочетете стихотворения, разкази, откъси от романи на значими писатели от черноморския град, страната, Европейския съюз и целия свят. Вестникът представя най-новите творби на писателите от Варна – членове на Сдружение Литературно Общество – Варна (СЛОВ), на Асоциация на европейски писатели и писатели от други континенти (АСЕПИ-СЕПИ, ВАРНА), на Съюз на българските писатели (СБП), на Съюз на независимите български писатели (СНБП), отразява значими литературни събития: фестивали, конкурси, премиери на книги, провежда литературни конкурси на морска тема и универсалните теми, отразява творчеството на млади дарования и подкрепя тяхното развитие.
Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна.
Статии
Поезия
Кети Бозукова 
 
Кети Бозукова е родена през 1964 г. в Сливен. Юристка по образование. Била е окръжен прокурор на Сливен. Автор на 10 поетични книги. Член на Съюза на българските писатели.
Кети Бозукова
СТИХОТВОРЕНИЯ
  
ЕСЕННО
 
„Ще бъда болен ако те няма…”
Дърветата свалят свойта премяна,
земята е рижаво-опожарена,
но някак си странно обвита в студено.
Простихме се с лятото. Чакаме зимата.
Душите с наслада отпиват от виното.
Ръцете премръзнали търсят убежище –
докосват се ласкаво, уж малко небрежно.
И всичко завърта се в шеметни вихъри –
към есен клонят и годините,
дните ни…
редят се така, че единствено срещите
напомнят: в годината има „горещници”.
И както и да играем със думите –
любовта е последния ранг за безумие…
Ти вземи си листо от пожара студен
и повтаряй до сто – тя е с мен, тя е с мен…
  
 
ЛЮБОВНА НАЗДРАВИЦА
  
Ако това е ”седмото небе”
какво ли има по-нагоре?!
Извеждаш ме до чужди светове
и аз не зная как да се преборя,
не зная как да разбера и как
да отговоря на отправения призив:
като невиждаща – уж в светлина, а в мрак,
почти недишаща – без признаци на воля.
Самата аз не знам къде съм, НО
гадая или гледам в чужда карта
и в мен подсказва нечий друг живот,
със теб съм днес,
но и съм толкова отдавна,
че хиляди слънца да изгорят,
да се удавят хиляди пустини,
да се загуби в планината път,
да се намери скитник, този път изминал,
не бих била учудена, затуй,
че днес на седмото небе откривам:
с теб всеки ден е невъзможно чудо –
полей и мен,
и мислите ми
с вино.
 
 
ЛАВИНА
   
Най-еротичния сред плодовете:
поглъщай със очите цветовете му,
ръцете ти с любов ще го погалят
и след това ще станат алени.
И  като в древен ритуал – убийство -
кръвта от дланите си ти ще близнеш.
На кой ли ще ги принесеш във жертва –
събраните рубинчета във шепа.
Зрънцата тъй изящно съвършени
ще ти напомнят тайничко за мене.

                            Не бях ли аз олтара в ритуала
и не попи ли в мен кръвта на нара.
 
ОСМИЯТ
  
Кръжаха седем щъркела в небето
над магистралата... Аз първо не разбрах –
реших, че танца им ще донесе в сърцето ми
любов... Но после мъката видях.
Премазан на асфалта осмият
като за полет бе прострял крила...
Прелитаха колите омагьосани
от гледката на птица без душа.
Не знаех как ще потуша във себе си
картината от този епизод –
кръжаха щъркели над магистралата обречени
да се сбогуват със един живот.
Душата на прегазеният щъркел
издигаха с крилете си нагоре,
с любов изпращаха го – чак до мръкнало
във неговия най-последен полет.
  
НАР
  
Една лавина като конски тропот
се свлича от върха на планината,
помита всичко с бял и леден грохот
като кобила с грива шеметно развята.
Снегът в краката и – разчепкан пух остава,
а тя като на лебед врат извила,
лети надолу, нежна смърт раздала,
дървета и тела обвила във сатен и свила.
Лавината като въздишка ще изчезне
и ще затихнат конските копита
                         и в тая красота безумно снежна
„Защо ли?” – само моето сърце ще пита.
 
 
Назад [ 3 ] Напред
ЖИВОТ НА ПЕТОЛИНИЕ

“Колор принт ПАК” ООД – печат и “Издателство МС” ООД – предпечат издадоха с финансовата помощ на Община Варна книгата “Живот на петолиние (Спомени и документи)” от Марко Добрев, която е образец за мемоаристика с голямо значение за историята на музикалния живот във Варна от 50-те години на миналия век до днес. Авторът предоставя за първи път такава достъпна информация чрез богатия си архив за Национално училище по изкуствата “Д. Христов” от създаването на Средно музикално училище и превръщането му в значим културен институт за професионални кадри за България; за Варненска филхармония, Варненска опера, ММФ “Варненско лято”, Международния балетен конкурс, за личности от музикалната култура на страната и чужбина, с които е общувал. Данни, снимков материал, програми на концерти и спектакли, събития, статии. Поколения наред творци, ученици, педагози са вписани в тази мемоарна книга. Личи изключителната му памет за миналото и желанието да открие трудните пътища на създаването и развитието на музикалното, балетното, оперното и изобразителното изкуство в града. Книгата е едно откритие за културата на Варна като минало, настояще и бъдеще.
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма