Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Поезия:




Преводи:

Памет:

Преглед:



Критика:

Новела:

Идеи:

История и философия:

Спомен:

По повод:

Майсторски клас:


Литературна енциклопедия:

Изкуство:

Книга 8 Книга 9
ВЕСТНИК “КИЛ 2024”
  
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него може да се срещнете със значими съвременни литературни творби на български писатели, като особено място намират варненските творци. Представя се творчеството и на водещи съвременни автори; много млади хора дебютират с творчеството си в литературния печат, които експериментират и прокарват иновативни методи в словото и в различните видове изкуства. Отпечатват се за първи път творбите, спечелили конкурси, организирани от вестника; намират място творци от различни изкуства от град Варна с високи постижения у нас и в чужбина. Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!

Община Варна - Култура и изкуство. (varnaculture.bg)https://www.facebook.com/varnaculturebg

https://www.instagram.com/culturevarna?igsh=anhya3lrZWtiMjc3

Статии
Поезия
Кети Бозукова 
 
Кети Бозукова е родена през 1964 г. в Сливен. Юристка по образование. Била е окръжен прокурор на Сливен. Автор на 10 поетични книги. Член на Съюза на българските писатели.
Кети Бозукова
СТИХОТВОРЕНИЯ
  
ЕСЕННО
 
„Ще бъда болен ако те няма…”
Дърветата свалят свойта премяна,
земята е рижаво-опожарена,
но някак си странно обвита в студено.
Простихме се с лятото. Чакаме зимата.
Душите с наслада отпиват от виното.
Ръцете премръзнали търсят убежище –
докосват се ласкаво, уж малко небрежно.
И всичко завърта се в шеметни вихъри –
към есен клонят и годините,
дните ни…
редят се така, че единствено срещите
напомнят: в годината има „горещници”.
И както и да играем със думите –
любовта е последния ранг за безумие…
Ти вземи си листо от пожара студен
и повтаряй до сто – тя е с мен, тя е с мен…
  
 
ЛЮБОВНА НАЗДРАВИЦА
  
Ако това е ”седмото небе”
какво ли има по-нагоре?!
Извеждаш ме до чужди светове
и аз не зная как да се преборя,
не зная как да разбера и как
да отговоря на отправения призив:
като невиждаща – уж в светлина, а в мрак,
почти недишаща – без признаци на воля.
Самата аз не знам къде съм, НО
гадая или гледам в чужда карта
и в мен подсказва нечий друг живот,
със теб съм днес,
но и съм толкова отдавна,
че хиляди слънца да изгорят,
да се удавят хиляди пустини,
да се загуби в планината път,
да се намери скитник, този път изминал,
не бих била учудена, затуй,
че днес на седмото небе откривам:
с теб всеки ден е невъзможно чудо –
полей и мен,
и мислите ми
с вино.
 
 
ЛАВИНА
   
Най-еротичния сред плодовете:
поглъщай със очите цветовете му,
ръцете ти с любов ще го погалят
и след това ще станат алени.
И  като в древен ритуал – убийство -
кръвта от дланите си ти ще близнеш.
На кой ли ще ги принесеш във жертва –
събраните рубинчета във шепа.
Зрънцата тъй изящно съвършени
ще ти напомнят тайничко за мене.

                            Не бях ли аз олтара в ритуала
и не попи ли в мен кръвта на нара.
 
ОСМИЯТ
  
Кръжаха седем щъркела в небето
над магистралата... Аз първо не разбрах –
реших, че танца им ще донесе в сърцето ми
любов... Но после мъката видях.
Премазан на асфалта осмият
като за полет бе прострял крила...
Прелитаха колите омагьосани
от гледката на птица без душа.
Не знаех как ще потуша във себе си
картината от този епизод –
кръжаха щъркели над магистралата обречени
да се сбогуват със един живот.
Душата на прегазеният щъркел
издигаха с крилете си нагоре,
с любов изпращаха го – чак до мръкнало
във неговия най-последен полет.
  
НАР
  
Една лавина като конски тропот
се свлича от върха на планината,
помита всичко с бял и леден грохот
като кобила с грива шеметно развята.
Снегът в краката и – разчепкан пух остава,
а тя като на лебед врат извила,
лети надолу, нежна смърт раздала,
дървета и тела обвила във сатен и свила.
Лавината като въздишка ще изчезне
и ще затихнат конските копита
                         и в тая красота безумно снежна
„Защо ли?” – само моето сърце ще пита.
 
 
Назад [ 3 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма