Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Поезия:




Преводи:

Памет:

Преглед:



Критика:

Новела:

Идеи:

История и философия:

Спомен:

По повод:

Майсторски клас:


Литературна енциклопедия:

Изкуство:

Книга 8 Книга 9
ВЕСТНИК “КИЛ 2023”
  
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Статии
Поезия
Кирилка Паскалева 
 
Кирилка Паскалева е родена през 1948 година в Котел. Има висше икономическо образование. Живее в Сливен и работи в системата на далекосъобщенията. Стихове пише от училищните си години. Публикувала е в различни, издания,нейни творби са превеждани на няколко езика.
Издала е стихосбирките “Ранени гнезда”. “Восъчни котви” и „Дъждовни корени” .
СТИХОТВОРЕНИЯ
 
* * *
Този път бурята връхлетя внезапно.
Никое от дърветата в гората
не я очакваше, даже и тези,
които носеха белег от вятър.
Дори бялата бреза не усети нищо.
След дъжда, успокоени, те полюшваха
уморени клоните си, а листата
им трептяха, трептяха, сякаш се разнасяше
пеещият звън на Лоретанските камбанки.
След бурята - отново беше спокойствие и тих унес.
Тишината отекваше - беше чисто
като храм след молитва...
 
 
 
***
Хладните иглички на хвойната
блеснаха от дъжда.
Сякаш девойка,осъзнала достойнствата си,
тя разлюля мокрите си коси и се изправи -
горда,недосегаема.
Отърси се припряно от капките дъжд,
поспрели по листата й,за да се насладят на допира
с нейната женственост.
Корените ги попиха.
Земята сподави въздишката си.
Разнесе се необикновеният
тръпчив аромат на хвойна.
А по стъблата запяха живителните сокове
на радостта от живота...
***
Очарованието на есента.
Онази тиха безнадеждност на есенния ден,
в който нищо особено няма да се случи.
Дърветата са спокойни. Дълбока тишина
владее гората.
Величието на боровете,едва-едва
поклащайки върховете си.
А под тях - туфите на гъбите-боровки,
изпълващи със сладкия си
аромат пространството.
Обичам тези минути...
 
***
Сладкочерни къпини
по пътя.
Мирише на есен,
на дъжд,
на раздяла.
Под босите стъпки –
пътека от златни листа.
А над мене - небе...
 
***
Отломки светлина
по пясъчните вени на брега.
Пречистени са дните от Началото.
Безвремие сковава своя сал.
Пътуваме Натам.
Посоките се късат,
крехки -
светлина през тъмен процеп.
Отвъдното
е тишина и необятност.
Врата,
която не отваряш.
 
 
Назад [ 4 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма