Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Поезия:




Преводи:

Памет:

Преглед:



Критика:

Новела:

Идеи:

История и философия:

Спомен:

По повод:

Майсторски клас:


Литературна енциклопедия:

Изкуство:

Книга 8 Книга 9

Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна и реализиран с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура".
Вестник „Литература и Общество“ (ЛИО) е оригинално и  значимо явление в литературния и културен живот на град Варна с национално и  международно значение. На страниците му ще прочетете стихотворения, разкази, откъси от романи на значими писатели от черноморския град, страната, Европейския съюз и целия свят. Вестникът представя най-новите творби на писателите от Варна – членове на Сдружение Литературно Общество – Варна (СЛОВ), на Асоциация на европейски писатели и писатели от други континенти (АСЕПИ-СЕПИ, ВАРНА), на Съюз на българските писатели (СБП), на Съюз на независимите български писатели (СНБП), отразява значими литературни събития: фестивали, конкурси, премиери на книги, провежда литературни конкурси на морска тема и универсалните теми, отразява творчеството на млади дарования и подкрепя тяхното развитие.
Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна.
Статии
Преводи
Лидия Анискович 
 
Лидия Анисковиче родена на 15.І.1956 г. в Москва. Поет, бард, белетрист, тя е автор на няколко стихотворни сборника, сред които особено място заемат българо-руският “Небесен пчелин” и “Изгоря Троя, рухна Рим”. Нейно дело е поетическата летопис за Москва “Сказание за великия престолен град”, както и серията стихотворни книги портрети, посветени на Ломоносов, Пушкин, Лев Толстой, Висоцки и др. Сред белетристичните й изяви се открояват философско-есеистичните творби “Вретено” и “Руските зими”. Неин крупен труд, влог в руската култура, е поредицата от биографични изследвания, свързани с живота и творчеството на фамилия Цветаеви. Автор е на 14 компактдиска с авторски песни. За повече информация – lida.deil.ru
  
ПОЖАР
  
на С. Есенин
Развилня се пожар над степта
и житата запали златисти.
В тази дива стихия нима
сме без брод и Русия е нищо?
И нима никой в тез небеса
ориста ни не ще да оплаче.
Огнен стълб разярен на мига
всичко живо на смърт ще изпрати.
Ще умре и селцето в степта,
ще обръгнат душите човешки.
Чезнат кръстове в път и мъгла
и Русия се носи зловещо.
Боже мой, ти не ни се гневи.
Ние също не страдахме малко.
Колко жито с любов наспори,
а на нас не ни стигаше. Жалко?!
  
PERIPHERIA
  
Романтично-прагматичен,
с трансцедентно потекло,
питам своята китара:
- Накъде отвя ни Бог?
Накъде ли ни примами
пак житейската съдба?
Туй, което беше мило,
изгоря и отмиля.
И не трябва да се спираш,
чул въздишка зад гърба.
Със роса да се измиеш,
да се хвърлиш във снега.
Да се смееш и да плачеш
в ъгъла, край огън спрял
и със жабите да квакаш,
поста си за миг презрял.
Романтично-прагматичен
все един железен век.
Вярвам в своята китара,
измени ли се човек?
Нито по-добър, ни по-лош,
пак от нещо заболял,
блатото обхожда още
вече малко остарял.
Втренчил поглед в небесата,
чакащ чудеса от тях,
той отива и се връща,
срещнал тебе кръговрат.
Срещнал теб и много други,
срещнал заник мълчалив...
Думи? Не повярвах в думите,
а във вопъла тъй тих.
на Л.Л.
ДВЕ КАФЕВИ ОЧИ
  
Стрелката магнитна бе тъй своенрава –
подскочи наляво, надясно и спря.
Стрелката магнитна съвсем не бе права –
аз само поисках, но не умрях.
Компасът се счупи... Бог с него, момчета,
отгоре щом гледат две кафеви звезди,
щом с ивица залез в зелени полета
гласът на пушач нежно гали треви.
Щом още не можем във миг да замръзнем
без капка надежда до пролетта.
Щом щрайхове нежни с цигулки, валтхорни,
запалват в душите ни пак любовта.
  
ВРЕТЕНО
  
Вретено мое, пак се завърти
и нишката вълшебна изпреди.
Съдба на откривател ли кажи,
Америка открил, ми предстои?
Или дистанцията да скъся
със нечия душа прекрасна
и сам недъга си да победя,
създал в колиба рай ангелогласен.
Вретено мое, пак се завърти,
ръката ми щом още не отпада,
щом светлина в прозореца гори
и вой годините не разпилява.
Завършека на нишката ще забода
с карфицата на своето сърце,
началото й като стръв ще разгоря –
кандило звездно в тъмното небе.
Вретено мое, пак се завърти,
земята ни тъй както се върти.
Призвание едно си имаш ти –
не само за забава да трептиш,
а да разбулиш тъмните ъгли
на нашата помръкнала земя
и пак надежда волно да цъфти
в градините висящи на духа.
Вретено мое, пак се завърти...
    
   
Бележка, подбор и превод
на стихотворенията
Владимир Стоянов
 
 
Назад [ 5 ] Напред
ЖИВОТ НА ПЕТОЛИНИЕ

“Колор принт ПАК” ООД – печат и “Издателство МС” ООД – предпечат издадоха с финансовата помощ на Община Варна книгата “Живот на петолиние (Спомени и документи)” от Марко Добрев, която е образец за мемоаристика с голямо значение за историята на музикалния живот във Варна от 50-те години на миналия век до днес. Авторът предоставя за първи път такава достъпна информация чрез богатия си архив за Национално училище по изкуствата “Д. Христов” от създаването на Средно музикално училище и превръщането му в значим културен институт за професионални кадри за България; за Варненска филхармония, Варненска опера, ММФ “Варненско лято”, Международния балетен конкурс, за личности от музикалната култура на страната и чужбина, с които е общувал. Данни, снимков материал, програми на концерти и спектакли, събития, статии. Поколения наред творци, ученици, педагози са вписани в тази мемоарна книга. Личи изключителната му памет за миналото и желанието да открие трудните пътища на създаването и развитието на музикалното, балетното, оперното и изобразителното изкуство в града. Книгата е едно откритие за културата на Варна като минало, настояще и бъдеще.
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма