| Съдържание |
| Поезия: |
| Преводи: |
| Памет: |
| Преглед: |
| Критика: |
| Новела: |
| Идеи: |
| История и философия: |
| Спомен: |
| По повод: |
| Майсторски клас: |
| Литературна енциклопедия: |
| Изкуство: |
ОДЕСОС ПРЕЗ КЪСНАТА АНТИЧНОСТ
(IV – НАЧАЛОТО НА VII ВЕК)
ОТ АЛЕКСАНДЪР МИНЧЕВ
“Одесос през късната античност (IV- началото на VII век)” е последната трета книга на Ал. Минчев от поредицата за античния град Одесос, нашата днешна Варна. През 2007 г. излиза първата – монографията „Одесос през Елинистическата епоха (края на IV в. пр. Хр. – началото на I в. сл. Хр.)”, а през 2021 г. – втората: „Одесос през Римската епоха (I-III в.)“. Новото изследване е посветено на последния период от съществуването на този забележителен античен град в българските земи – Късната античност. Поместени са много нови данни от исторически, археологически и епиграфски изследвания за града, публикувани през последните 15 години у нас и в чужбина, както и някои по-стари, които са останали неизвестни доскоро. Някои от най-ценните антични паметници, открити в града и запазени до наши дни, са гордост за археологическото и архитектурното богатство не само на Варна, но и на България и Европа.Коренните промени в периода на Късната античност са като врящ котел от събития – политически, военни, икономически и религиозни.
Това е периодът на третия и последен голям разцвет на Одесос – време, от което и до днес в града има останали значителни следи.Издаването на книгата е финансирано от Фонд “Култура” на Община Варна и е съществен принос към културната памет на града и на България.
| Статии | |
| Майсторски клас | |
Достойно начало |
|
|
Приятно и вълнуващо е да попаднеш на млад и талантлив автор, който все още изпитва само възторга от всяко хрумване, объркващия наплив на думите и опиянението от тях, сладостта от писането и не знае каква прекрасна болка е то, как тя набъбва и ни въвежда в някакъв духовен мазохизъм, как постепенно разбираме, че съвършенството е невъзможно, че съвършенството дори на словото е невъзможно и подобно на хоризонта, колкото повече го приближаваме, толкова то се отдалечава от нас, как книгите с жестокостта на силна киселина разяждат и разтварят своя създател, отнемат от живота му, защото всичко значимо и интересно у себе си той е оставил в тях.
Прочетох с удоволствие опитите на Иван Райков. Той познава енергията на думите, величието им да се свързват в образи, да изграждат един свят, толкова близък до Божествения, но и вече различен от него, чрез който всеки истински писател не само преоткрива Бог, но и сякаш Го доизказва и разширява. Ако не бе така, творчеството щеше да бъде смъртен грях, защото Бог е Творецът, Образът, а ние сме просто Подобието, двойнствеността и противоречието, което носи всяко несъвършенство.
„Стените”, „Птиците в мъглата”, „Овалната стая” и „Градината” не са разкази, те са все още импресии, зарисовки, есеистични импровизации, впечатляващи предчувствия, в това се състои тяхното очарование, усещането за творческото „целомъдрие” на автора, но в това се съдържа и техния недостатък. Като всеки талантлив и безгрижно млад човек Иван Райков сякаш е обзет от така болезненото усещане за безсмислието на живота, от мировата скръб, от вътрешния копнеж към страданието, макар че страданието освен тегоба е и най-великолепният инструмент за постигане на духовно съвършенство. В тези разкази има няколко чудесни попадения, предизвикващи размисъл метафори, например за това, че щастието не се състои във вече постигнатото, а в самия труден и раняващ процес на себепостигане (”Птиците в мъглата”). Или тънко намереното досещане в „Овалната стая” за несломимия и често погубващ ни мъжки нарцисизъм.
Всички тези наблюдения са любопитни и интересни, преувеличената болезненост, тъгата по нещо неопределено, изплъзващо се и безплътно, но те са недостатъчни. В своите начални опити Иван Райков сякаш се стреми да разкаже не самия живот, а неговата сянка. Той тепърва ще трупа жизнен опит и творчески кураж, сам ще проумее, че животът е ужасно конткретен и индивидуален, че освен от идеи и прозрения той се състои от лични преживявания, които го превръщат в нечия единствена съдба. Тогава ще пожелае да напише разкази, които ще бъдат не просто импресии, а ще бъдат населени с човешки характери, с ония чудни битийни подробности, които изграждат нашата неповторимост. Иван Райков има огромно време пред себе си, а ние трябва да имаме търпение. Сега сме длъжни да му вярваме, защото той го заслужава.
Владимир Зарев
|
|
|
Назад
[ 17 ]
Напред |
|
ВЕСТНИК “КИЛ” НА 30 ГОДИНИ!
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, издаван в град Варна от Сдружение на писателите вече 30 години. Във вестника се печатат значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни, представя се творчеството на водещи съвременни автори, дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът е подкрепян финансово от Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на съвременната литература, както и да откриете едни от най-стойностните ѝ произведения!
