| Съдържание |
| Поезия: |
| Преводи: |
| Памет: |
| Преглед: |
| Критика: |
| Новела: |
| Идеи: |
| История и философия: |
| Спомен: |
| По повод: |
| Майсторски клас: |
| Литературна енциклопедия: |
| Изкуство: |
ОДЕСОС ПРЕЗ КЪСНАТА АНТИЧНОСТ
(IV – НАЧАЛОТО НА VII ВЕК)
ОТ АЛЕКСАНДЪР МИНЧЕВ
“Одесос през късната античност (IV- началото на VII век)” е последната трета книга на Ал. Минчев от поредицата за античния град Одесос, нашата днешна Варна. През 2007 г. излиза първата – монографията „Одесос през Елинистическата епоха (края на IV в. пр. Хр. – началото на I в. сл. Хр.)”, а през 2021 г. – втората: „Одесос през Римската епоха (I-III в.)“. Новото изследване е посветено на последния период от съществуването на този забележителен античен град в българските земи – Късната античност. Поместени са много нови данни от исторически, археологически и епиграфски изследвания за града, публикувани през последните 15 години у нас и в чужбина, както и някои по-стари, които са останали неизвестни доскоро. Някои от най-ценните антични паметници, открити в града и запазени до наши дни, са гордост за археологическото и архитектурното богатство не само на Варна, но и на България и Европа.Коренните промени в периода на Късната античност са като врящ котел от събития – политически, военни, икономически и религиозни.
Това е периодът на третия и последен голям разцвет на Одесос – време, от което и до днес в града има останали значителни следи.Издаването на книгата е финансирано от Фонд “Култура” на Община Варна и е съществен принос към културната памет на града и на България.
| Статии | |
| Изкуство | |
Борислав Стоев
Създател на пластически метафори |
|
 Иван ГранитскиАко се потопим в мамещо-загадъчния и приказно-прекрасен свят на един от най-ярките съвременни български художници – Борислав Стоев, ще ни удивят дълбинността и многопосочността на неговите пластически внушения. Майстор на изобразителната метафора – като че ли това е най-краткото определение за този художник. Той чете текстове на автори от световната и българската класика и не ги илюстрира, както правят мнозина, а ги съпреживява. Изобразителните послания на Борислав Стоев не само следват конкретния текст, но и вдъхновено го интерпретират, доразвиват, защо да не използваме дори и думата „музицират”.
Ако съзерцанията на художника се отнасят до Бокачовия “Декамерон”, ние виждаме възкресения дух на Ренесанса, романтично-мистичната ефирност на Ботичели и хедонистичната чувственост на Рабле. Ако той “чете” Ран Босилек или друг класик на българската детска литература, откриваме удивителна дълбочина на изобразителното послание, богатство на нюансировката, плътност и същевременно артистичност на рисунъка. Ако пък разглеждаме негови емоционални потапяния в света на родопското село, можем дори физически да доловим ехо от Орфеевите мистерии или ритмите на българската народна песен, очите ни широко ще се разтворят за невероятното богатство на националната ни носия, на разноцветните шевици, от които грее слънцето на древен и същевременно млад художествен дух. Няма в съвременното ни пластическо изкуство творец, който с такова проникновение да раздипля пластовете на народната душа, чийто стародавен шепот извайва вълшебните гледки от земята на Орфей. Удивителни са в такъв аспект няколко графични цикъла на Борислав Стоев, посветени на родопските слънца и луни, хълмове или просто пейзажи – “Луна”, “Бяла луна”, “Черна луна”, “Червена луна”, поредицата “Хълмове” и други... Тук усещаме с пълна сила способността на художника да изтръгва от фактурата на действителността картините на невидимото, да представя вътрешните пространства на историческия и индивидуалния дух и да ги претворява във великолепни пластически метафори.
 Рисунка
Борислав Стоев Интелектуалната дълбочина на посланията на Борислав Стоев го откроява рязко сред многоцветието и пълнозвучието на съвременната художествена традиция. Той отдавна е разбрал, че истински модерното се заражда в недрата на традиционното, че не можеш да бъдеш модерен, ако не познаваш собствената си история и традиция. Затова носталгичните родопски пейзажи са заредени с такава поетична енергия и в същото време носят предизвикателствата на формалистичните експерименти. Но у Борислав Стоев експериментът никога не е самоцелен, а винаги дълбоко съдържателно осмислен. И когато говорим за неговия талант да създава изобразителни метафори, трябва да отбележим и друга рядко срещана при съвременните художници специфична черта – владеенето на философията и алхимията на цвета, баграта, на тона. В такъв смисъл, колкото и парадоксално да звучи, “Черното слънце” на Борислав Стоев излъчва повече светлина, неговата “Бяла луна” пък може би крие загадъчните и мамещи пространства на здрача; неговите закачливи магаренца или козички са човешки одухотворени, а селянката, разперила ръце, прилича на възторжен апломб пред величието на българския Космос.
Мек и изящен, топъл и проникновен, интелектуално многопластов и удивително изобразително нюансиран, Борислав Стоев не толкова рисува, колкото създава пластически метафори. Тази рядка негова способност обяснява и факта, че той е един от малцината сред съвременните ни художници задълбочени интерпретатори на литературни текстове.
Борислав Стоев извайва своите метафори с интелектуален финес и емоционална страст. Той е свободен в рисунъка си като реещото се листо в охрата на есента, като белия щъркел в черните угари, като гълъбовата грива на разбиващата се в созополския бряг вълна, като мечтателно-трагичния стих на Дебелянов…
Борислав Стоев – поет на пластическото изображение, художник с европейски дух и чувствителност. |
|
|
Назад
[ 19 ]
Напред |
|
ВЕСТНИК “КИЛ” НА 30 ГОДИНИ!
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, издаван в град Варна от Сдружение на писателите вече 30 години. Във вестника се печатат значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни, представя се творчеството на водещи съвременни автори, дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът е подкрепян финансово от Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на съвременната литература, както и да откриете едни от най-стойностните ѝ произведения!
