Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Поезия:




Преводи:

Памет:

Преглед:



Критика:

Новела:

Идеи:

История и философия:

Спомен:

По повод:

Майсторски клас:


Литературна енциклопедия:

Изкуство:

Книга 8 Книга 9
ВЕСТНИК “КИЛ 2024”
  
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него може да се срещнете със значими съвременни литературни творби на български писатели, като особено място намират варненските творци. Представя се творчеството и на водещи съвременни автори; много млади хора дебютират с творчеството си в литературния печат, които експериментират и прокарват иновативни методи в словото и в различните видове изкуства. Отпечатват се за първи път творбите, спечелили конкурси, организирани от вестника; намират място творци от различни изкуства от град Варна с високи постижения у нас и в чужбина. Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!

Община Варна - Култура и изкуство. (varnaculture.bg)https://www.facebook.com/varnaculturebg

https://www.instagram.com/culturevarna?igsh=anhya3lrZWtiMjc3

Статии
Поезия
Гeорги Константинов 
 
Георги Константинов е роден в Плевен през 1943 година. Книгите с поезия, които е издал досега, приближават числото 30, а в какъв тираж - това е изключително трудно да се каже. Само невероятната “Обичам те дотук” е достигнала 30 000. Георги Контстантинов е автор и на книги за деца - всеизвестни са неговите “Приказки за Румпо Рум” и “Туфо рижият пират”. Стиховете му са преведени на много чужди езици, намерили са своето място в чужди поетични антологии. Носител е на няколко национални награди за поезия. Два пъти е номиниран за наградата на името на Ханс Кристиян Андерсен. Председател е на българския ПЕН-център. Издател на списание “Пламък”.
Неговият девиз е: “Моят живот не е поезия, но поезията е мой живот”.
  
  
Гeорги Константинов
  
ВДЪХНОВЕНИЕ
Поете, не питай -
какво е вдъхновението...
Ето-
една внезапна вълна
изплува
от самата себе си.
Преди да се разбие
в черните скали -
потанцувай със нея
 
ПОЛУЛЮБОВ
Обичам твоята полулюбов,
дошла на полудневна светлина,
на тази полуостровна земя,
където облаците
милват рамената ни...
Случайно чувство
по средата
на безкраен път за никъде...
Не сме ли
две самотни половини
в този свят враждебен?
Един към друг -
най-кратката посока...
И аз съм влюбен
в твоята полулюбов.
Но нещо
ми нашепва,
че мога и без тебе.
НАЙ-ХУБАВОТО НА ЖИВОТА
Най-хубавото на смъртта е туй,
че идва ненадейно...
Александър Геров
Най-хубавото на живота е,
че се преструва на случаен.
Приемаш го за своя собственост,
а всъщност - в него си под наем.
Уж ражда чувства и амбиции,
а те отдавна са родени –
и друг е плакал и обичал,
във някакво
незнайно време.
Най-хубавото на живота е,
че не е пръв, нито последен.
И уж е твой слуга безропотен,
но просто може и без тебе.
Непокорим е той. И вечен.
А ти -
искрица, затрептяла
между случайната ви среща
и неслучайната раздяла.
 
 
КРАЙМОРСКИ ПЕЙЗАЖ
Слънцето
като златна ютия
изглади гънките на морето
и пред мен затрептя
най-фината
синя коприна.
Коприна,
който може да облече
всички голи русалки
по света.
Но тази коприна
едва ли е нужна
на голото момиче,
което върви по пустия бряг
с двойна мечта:
да бъде самотно
и да бъде видяно
от всички.
ДЪЖДОСНЯГ
(Страничка от бележника
- град Тромсъо,
320 км отвъд Полярния кръг)
Проблясващият дъждосняг
изтегля
крайбрежните хълмове
в сивото небе
и те бавно побеляват.
Корабчето се люшка
от фиорд към фиорд,
но всъщност плаваме
между късното лято
и подранилата зима.
Там, на малкия остров
лежи стадо якове
и иска да стопли с кореми
кръглото парче земя. . .
Но земята вече зъзне -
зелените храсти
за часове пожълтяват
и островът на яковете
изчезва в мъглата.
Зад борда се люшка
оловносива вода,
а горе вече танцуват
откровени снежинки.
Някъде зад хоризонта
се крие Северният полюс.. .
Вълнувам се - точно оттук
Амундсен
е тръгнал към своята
ледовита слава...
Но плахото корабче
умело прави завой
и бърза да ни върне
в хотела.
   
АЗ, ЕДИН ОТ МНОГОТО
Израснал съм
в абсурдно време -
с купонен хляб. И мир военен.
Вървях
под образа на Ленин,
а слушах
песните на Ленън.
Бях буен, горд и центробежен.
Но вярвах в идеали чисти.
Затуй ме гледаха
под вежди
платените идеалисти. . .
Днес хлябът е поне сто вида.
Берлинската стена я няма.
Но виждам –
времето пак зида
стени от от лед и от измама.
Разделя тия от ония,
нещастници от супермени. . .
И пак съм в общата килия
на някакво
абсурдно време.
Живея тих и безучастен.
И мътно дните ми текат
Край ново
недостъпно щастие
и толкова
достъпна Смърт.
ГОВОРЕЩАТА ГЛАВА
Видях една
говореща глава
по телевизора.
Обясняваше ми
как да стигна
светлините на Европа:
най-напред - надясно,
после - наляво,
след това с ускорен ход
да надмина
себе си.
И накрая -
да покажа кукиш
на всички,
които не владеят
европейското вървене...
Видях
същия човек
в градинката
пред парламента...
Слязъл от лимузината,
лениво тътреше крака
и носеше
главата си
под мишница.
 
ДЖАМ-ЛЪКА-ЛЪКА - ХЕЙ!
Една каруца, пълна с наши мексиканци
по пътя за Созопол весело потропва...
Прехвърчат лимузини, тир надува клаксон,
а в близкия бостан
пазач размахва сопа.
Каруцата се носи, побягнала с товара
от мургави усмивки и узрели дини...
“Джам-лъка-лъка-хей!” - дружинката запява
след своя щурм успешен в летните градини.
Е, кражба си е то...
Но всички сме видели
и по-крадливи гледки край вълните сини.
С какво са построени новите хотели?
Отде валят парите за скъпи лимузини?
А кой сече горите? Кой в банките мишкува?
И кой меда прибира на бедните пчелички?
Излишно е да питаме. Не ни остава друго –
“ Джам-лъка-лъка-хей!”
да запеем всички.
 
 
Назад [ 1 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма