| Съдържание |
| Поезия: |
| Преводи: |
| Памет: |
| Преглед: |
| Критика: |
| Новела: |
| Идеи: |
| История и философия: |
| Спомен: |
| По повод: |
| Майсторски клас: |
| Литературна енциклопедия: |
| Изкуство: |
ВЕСТНИК “КИЛ 2023”
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. 
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство
от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство
от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
| Статии | |
| Преглед | |
СЪБИТИЯ |
|
ВЕЧЕРИ НА ЦЪРКОВНАТА МУЗИКА
На 16 и 18 януари 2008 г. във Варна се проведоха Вечери на църковната музика, посветени на 170-годишнитата от построяването на храма „Св. Атанасий” във Варна. Вечерите бяха организирани от Варненската и великопреславска митрополия, Настоятелството при храма, Община Варна и Радио Варна с благословията на варненския и великопреславски митрополит Кирил.
Представиха се три великолепни хора: „Св.Йоан Златоуст” при старинен храм „Св. Успение Богородично”, хорът при храм „Св. Атанасий” и колегиумът за църковна музика при храм „Св. Петка”. Изкуството на трите хора е на забележителна висота. Те рядко имат концертни изпълнения пред светска публика, защото предназначението им е да участват в светите литургии. Църковното пеене е особен вид изкуство, в което на преден план излиза не личната (или колективната) артистична амбиция, не гласът от гърлото, а смирението, възхвалата, молитвата. Затова и хоровете звучат красиво, ангелоподобно. Очевидно е, че, макар и съставени в по-голямата им част от непрофесионални изпълнители, това не са самодейни образования, а професионално изградени ансамбли.
Свещеник Кирил Попов от София – сам композитор на църковна музика и диригент на хор при софийски храм, произнесе слово на тема „Красотата на църковната музика”.
Блясъкът на двете вечери щеше да бъде далеч по-приглушен без участието на двете водещи - актрисата Мария Гинкова и журналистката от Радио Варна Виолета Тончева.
Автор от Варна провокира студенти театрали
Неотдавна в аулата на Софийския университет “Св. Климент Охридски” се случи поредната премиера на студентския Театър-лаборатория “@лма @лтер” – “Magna Pecatrix” (”Великата грешница”). Постановката е на режисьора Николай Георгиев, хореографията - на Петя Йосифова. Още едно провокативно заглавие в афиша на “живия, синкретичен, авторски, силно неконвенционален, интерактивен и дързък театър “@лма @лтер” (както те сами се определят), където всяко представление е различно, защото се изгражда на принципа на “случването” - тук, сега, с тези хора, с активното участие на публиката.
Ако някой си мисли, че след хилядолетните художествени интерпретации едва ли може да се каже още нещо за Жената, добре е да надникне в “лабораторията”. Седем млади дами - като седем Ариадни, с видимо удоволствие навиват и развиват нишката, която (може би) ще отведе тях, а и зрителите към онова Непознаваемо Нещо, наречено женска същност. Към усещането за онази, “която очите ви не виждат, а сърцето ви не може да побере”.
Въздействаща, необичайна хореография, музика, неочаквани театрални ходове, словесни откъслеци – поетични и прозаични, от различни автори. Извадени от досегашния им контекст (авторите съзнателно не са посочени), думите, фразите, образите придобиват друга идентичност, изпълват се с неподозиран смисъл, вливат се в общото синтетично внушение на спектакъла.
Кой знае защо това много допадна на единствения присъстващ автор (все пак Шекспир може да бъде извинен) – Атанас Стойчев, който успя да целуне и седемте актриси след премиерата, надписвайки им последната си книга - “Тъмната страна на жената”. |
|
|
Назад
[ 9 ]
Напред |
|
