Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Документална проза:

Поезия:



Отзив:

Прожектор:

Палитра:

Нови стихотворения:

Исторически роман:

Кръгла маса:

Документална хроника:

Роман за поезията:

24 април 2014:

Книга 8 Книга 9

Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна и реализиран с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура".
Вестник „Литература и Общество“ (ЛИО) е оригинално и  значимо явление в литературния и културен живот на град Варна с национално и  международно значение. На страниците му ще прочетете стихотворения, разкази, откъси от романи на значими писатели от черноморския град, страната, Европейския съюз и целия свят. Вестникът представя най-новите творби на писателите от Варна – членове на Сдружение Литературно Общество – Варна (СЛОВ), на Асоциация на европейски писатели и писатели от други континенти (АСЕПИ-СЕПИ, ВАРНА), на Съюз на българските писатели (СБП), на Съюз на независимите български писатели (СНБП), отразява значими литературни събития: фестивали, конкурси, премиери на книги, провежда литературни конкурси на морска тема и универсалните теми, отразява творчеството на млади дарования и подкрепя тяхното развитие.
Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна.
Статии
Поезия
Владимир Левков
(1950 – 1994) 
 
Портрет на Владимир Левков.
Худ. Петър Н. Петров, акварел

 
Владимир Левков (11.09.1950, Варна - 4.09.1994, Варна) – Поет, журналист, драматург. Завършва бълг. филология в СУ „Св. Кл. Охридски”. Редактор в местните вестници в Девня и Провадия, във в. “Полет” и сп. “Морски свят”, отг. секретар във в. “Черноморие” във Варна. Автор е на стихосбирките „Право на безкрайност” (1990) и „Рокмузикантът” (с аудиокасета, 1994, посмъртно), както и на десетки песни, които сам изпълнява на китара; автор на пиесите “Пазачът на главната улица”, “Ние, музикантите” и др. Пише есета, пътеписи, превежда Вл. Висоцки и Б. Окуджава и др. Той е сред създателите и участниците на театрална група „Вълна” във Варна и идейният създател на фестивала „Поетични струни” в Харманли. Оставя незаличим отпечатък след себе си. На негово име Бардфестът в Ловеч връчва всяка година специална награда.
(АртЕнциклопедия Варна)
 
ПОЕТИ С КИТАРА

Те са много...
Идват на този свят
винаги по тревога
и от тревога стоят.

Страшно се разпиляват,
свършват, по принцип, зле.
Как ли се вразумяват
лудите им криле?

Често несъвместими
с нечия страст и власт,
могат без име,
но никога - без глас.

Те са много...
Раждат се всеки ден -
по- големи от бога,
по- крехки от теб и от мен.

Вечно издирват вятър
в някой безветрен рай -
твърде невероятни
с вярата си докрай.

Пламват в ликуващ огън,
станат ли кислород.
Винаги могат
да са и връх, и брод.

Те са много...
Идват от вечността...
Рицари на тревогата
с песничка на уста.
ПЕСЕН ЗА ПОЗИЦИЯТА

Ти посей трева и поживей със нея -
нищо, че без тебе времето отлита...
Поплачи, посмей се, пей щом ти се пее,
даже и трева да бъдеш се опитай.
Убеди се сам - след първите години
бързото растене ще ти е познато.
А ще можеш ли без него да отминеш,
че дърво не става никога тревата?
И едва тогава почвай сенокоса.
Вечерта легни и сам срещу звездите,
разсъждавай гневно,
не пести въпросите.
Вече имаш право на откритие.


ПЕСЕН ЗА ПЪТЯ

Дълъг е пътят от теб до мен.
Дълъг е пътят от мен до другия,
но най-дългият и най-лудият
е пътят от мен до мен.

Океаните са пренаселени със странстващи
и през ден говорим за околоземни обиколки
Магелановата орис и Колумбовия шанс
са до болка ползвани, до болка!

Ах, от всяка география и геометрия
е доказано, обсъждано, проучено изцяло
как душата ти след един колко милиона
метра в гръб ще изненада твойто тяло.

Важен е пътят към мен и Аз,
важен е пътят от вас към другия,
но най-важният и най-трудният
е пътят през мен към нас.





 
ТИШИНА

Тишина,
мое скромно велико откритие -
трева със лунния сърп покосена,
свят на силните, свят неопитан
от приказливците като мене.

Нека хвърлям в морето ти лодките
на мисълта си - мой въздух озонен.
Ти пренасяй платната им кротко
зад мълчаливите хоризонти.

Дай им там да решават задачата
как бряг да стигнат
и звук да пробудят.
Правят ли го, това ще значи,
че не напразно съм се пробудил.
* * *
                          На Петър Тодоров

Вълните ще начупят удивителния знак,
със който слънцето оповестява утро.
Ще се събуждаме на неговите брегове,
а вятърът на ежедневните въпроси
ще мята вихрени гнезда по наште улици.
Но ние ще живеем там, приятелю!
Домът ни ще е целият от вестници,
а в техните полета ще се раждат
стиховете ни!
Дано е истина,
че в мислите ни няма ни един неделен ден,
тъй както истина е и това,
че тръгна ли да те сразя ще благославям:
“Да сме живи, да се срещаме!”
 
 
ДНЕС РАЗБРАХ,
ЧЕ МЕ ЧАКА СМЪРТТА*

 
Тъжно ми е,
тъжно ми е,
тъжно ми е,
днес разбрах, че ме чака
смъртта!
И се блъска разумът в тази
безумна
окръжност -
как така
днес го има,
а утре го няма света.
- Но светът не си ти,
честолюбивецо мили,
а законът е ясен
и отколе познат!
- Днес съм аз, само аз! -
не искри ли във моите жили -
няма свят, няма свят,
няма свят!

Няма ли?
А небето отгоре,
земята насъщна,
а дъщеря ти, цъфнала между тях?
А жена ти, светицата -
пак до тебе е и шушне:
„Дръж се, момчето ми,
не бива да те е страх...”

Няма ли?
Ето го на и дъждецът асфалтов,
и човека под лампата,
вечно унесен във танц.
Щом разхвърля листа,
а не измишльотини гланцови,
значи бил е,
остава си
и ще бъде светът.

* * *
Мила моя,
тъй съм абсурдно самотен
като дваж по-абсурдно човече,
слепено от окарини.
В мен се въртят
и скимтят,
пищят толкова плачове,
че ще подлудят всекиго -
само да зина.
Измисли нещичко,
мила моя.
Искаш ли поне да станеш вятър.
Да ме вдигнеш къмто Камен бряг,
да ме пуснеш връз онези скали,
където боговете и до днес почиват.
После, докато някои умуват
находка ли съм,
аз ще си лежа -
парченце тук, парченце - там.
Ще си събирам разпилените звуци
и ще съчинявам от моите песни,
които ти обичаше.

Рисунка Петър Н. Петров

* * *
Ако не ме обичат,
навярно по-лесно ще приема
смъртта.
Ако не обичах,
би станало и по-безболезнено.
Но аз ви обичам,
ОБИЧАМ ВИ!
И полудявам от обич -
не от страх пред смъртта.

* * *
Най-просто е да философстваш за смъртта,
когато дори не си я помирисвал,
а тя мирише.

Най-лесно е да обясняваш свободата,
когато никога не си я притежавал,
а някои вече я имаха.

Най-разбираемо е, че се сърдиш на живота,
когато го държиш в ръцете си,
а ти го имаш - дръж си го.

И изобщо, съднико нелепи,
запомни: не ти е работа и не ти е сила
да се мериш с трубадурите –
те са виждали много неща,
а ти знаеш само видимото.

* Това са опити за спасениие, а не опити
за стихове. Винаги съм се чувствал по-силен
в думите и когато почувствах, че животът ми
е застрашен, опитах се да отида в света
на словото.

Това са мисли – по-директно или по-иносказателно
стъкмени. Поезията е друго - феерия, празник на
духа, невъобразимата игра на артиста на словото
пред цялата многоуважаема публика. Но доколкото
и тези думи са някакъв вид творчество, вслушах се
в предложението да ги отпечатам. Август 1994 г.
 
 
Назад [ 2 ] Напред
ЖИВОТ НА ПЕТОЛИНИЕ

“Колор принт ПАК” ООД – печат и “Издателство МС” ООД – предпечат издадоха с финансовата помощ на Община Варна книгата “Живот на петолиние (Спомени и документи)” от Марко Добрев, която е образец за мемоаристика с голямо значение за историята на музикалния живот във Варна от 50-те години на миналия век до днес. Авторът предоставя за първи път такава достъпна информация чрез богатия си архив за Национално училище по изкуствата “Д. Христов” от създаването на Средно музикално училище и превръщането му в значим културен институт за професионални кадри за България; за Варненска филхармония, Варненска опера, ММФ “Варненско лято”, Международния балетен конкурс, за личности от музикалната култура на страната и чужбина, с които е общувал. Данни, снимков материал, програми на концерти и спектакли, събития, статии. Поколения наред творци, ученици, педагози са вписани в тази мемоарна книга. Личи изключителната му памет за миналото и желанието да открие трудните пътища на създаването и развитието на музикалното, балетното, оперното и изобразителното изкуство в града. Книгата е едно откритие за културата на Варна като минало, настояще и бъдеще.
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма