Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство
от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Статии
Отзив
Варненска къща на Раковлиите, със собствен дух и необяснима магия
Проф. Михаил Неделчев
Удивителна е историята, която ни разказва Мери Тинева-Луканова в този свой ръкопис от 150 страници. Това е историята на една стара варненска къща, близо до централния площад, която е запазена и до ден днешен – къща със съхранена варненска атмосфера, къща със собствен дух и необяснима магия. Но историята на тази къща е много по-пространна и във времето, и в пространството, защото тя наследява историята на котленски и на добруджански къщи, наследява историята на толкова славния и така разклонен род на самия Георги С. Раковски.
Всъщност къщата на ул. “Кръсто Мирски” 14, с черница и смокини в двора си, е създадена от дъщерята и зетя на знаменитата в цял Котел сестра на Георги Раковски. Преди да се заселят във Варна, те естествено правят изключителното геополитическо преселение на котленските овчарски и търговски фамилии в някоя от къшлите на Добруджа, превърнали се впоследствие в едни от многобройните чифлици. И обитаването на този триъгълник – Котел, Добруджа (впоследствие Мангалия), Варна, остава и нататък съдба на фамилията.
Знаменитите фигури в тази фамилия са естествено на първо място видните интелектуалци и дейци на ранното социалистическо движение д-р Кръстьо Раковски и Койка Тинева. И двамата представят най-високия интелектуален елит на международното социалистическо движение. И двамата имат трагическа съдба, следствие на сталинските репресии в Съветска Русия.
Свидетелство за духовната извисеност на семейството са огромната библиотека и обемният архив, трупани от всички членове на фамилията, но особено разраснали се благодарение на изключителната активност – като интелектуалец, публицист, адвокат журналист, историк – на д-р К. Раковски, но и на неговата стопанска предприемчивост като чифликчия. Естествено десетилетията не са пощадили библиотеката и архива, но все пак запазеното е достатъчно мощно свидетелство за историята на рода, за многопосочната активност на поне десетина негови членове.
Именно този архив, а също и записаните спомени на дядовци, баби, чичовци и лели, както и личните спомени на самата авторка, са стабилната основа за нейното емоционално и богато документирано повествование. Тук са цитирани десетки писма на големи чужди политически дейци, но най-важното – представена е атмосферата в този гостоприемен дом, където са гостували писатели като Антон Страшимиров, Пейо Яворов, Тодор Страшимиров, Петко Тодоров, Димитър Полянов, Георги Бакалов и мн. други. Ето един кратък пасаж, който свидетелства за атмосферата във варненската къща и за нейната несекваща свързаност с традициите на Котел:
„И във Варненската къща, и в Мангалия, Котел присъства категорично. Той е в уредбата, в килимите, бодливите козяци, тежките вълнени губери, мангала... В шарките на тъканите, в завивките. Той е в реда, навиците за упорит труд, в разумното разпределение на средствата и контрола върху разходите – строг и безкомпромисен. В тиганичките, вкусните млинове и разни други кулинарни специалитети, в някои от употребяваните думи. Но по-важното е, че навсякъде витае духът на възрожденския Котел. Присъствието на Георги Раковски е извънредно силно, а чрез живата баба Нанка става почти зримо – толкова осезаемо. В шкафовете са оригиналните издания на книгите му, вестник „Дунавски лебед”, негови снимки, неща, докосвани от ръцете му. Кръстю неуморно събира части от огромния му разпилян архив и се подготвя да напише капитален труд върху живота и делото му. Вече и той, и сестра му Анна са взели името Раковски. Домът е успял да внуши и на най-малките, че това роднинство е не само гордост, а и голямо задължение.“
Кръстьо Раковски, Лев Троцки и Добродрану Гере
Наред с представянето на общата атмосфера в къщата авторката прави блестящи портрети и на най-важните фигури от рода, най-вече на д-р К. Раковски. Всъщност, макар и да представя нови и непознати факти и сюжети от битието му като политик и политически писател, тя дори не разказва една голяма част от перипетиите на живота му и от разнообразните форми на интелектуалното му осъществяване (така например в повествованието не е намерил място разказ за временното сближаване на д-р К. Раковски с Кръга “Мисъл” около 1910 г., за времето на прочутия бойкот срещу официалния Славянски събор; не ни е разказана историята с написването на по-ранната знаменита, остро критична срещу имперската политика книга “Русия на изток”). Но това е съвсем естествено за едно повествование, което се стреми да представи единството на рода, където все пак основен герой е старата варненска къща – не само свидетел, но и сякаш персонаж в това историческо битие.
Книгата на Мери Тинева-Луканова е прекрасно написана, като наистина са съхранени в редица случаи при спомените говорните особености на нейните предци, показани са смените на социалните стилове в тези така важни български градове, представена е и динамиката на интересите на тези видни български интелектуалци, мъже и жени, през почти цяло столетие.
Интересът към личността на д-р К. Раковски – блестящ интелектуалец и участник в международното социалистическо движение, с изключителен престиж и високо институционално положение, превърнал се в една от трагическите жертви на престъпния Сталинов режим, продължава да е изключително висок както в България, така и в Русия, Румъния, Франция и други страни. Книгата, дори само с вплетената в нея история на д-р К. Раковски, ще има голям успех, но както вече стана дума, тя не е само това. Повествованието показва и свидетелства, че в центъра на Варна е съществувало в продължение на толкова десетилетия едно живо огнище на просвета, култура, цивилизация, едно място, където са се водили толкова важни дискусии, където хората са чели, говорели и писали на няколко езика, където те са се чувствали с основание абсолютно пълноправни европейци.