Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Документална проза:

Поезия:



Отзив:

Прожектор:

Палитра:

Нови стихотворения:

Исторически роман:

Кръгла маса:

Документална хроника:

Роман за поезията:

24 април 2014:

Книга 8 Книга 9
ВЕСТНИК “КИЛ 2023”
  
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Статии
Кръгла маса
Театърът през фокуса на Международен театрален фестивал „Варненско лято“* 
 
Драматичен театър – Варна, фоайе:
Цветана Манева, Камелия Николова
и Николай Йорданов.
  
На 9.06.2014 г., в заключителните фестивални дни се проведе дискусията „Театърът през фокуса на МТФ „Варненско лято“ с участието на театрални критици и гости на фестивала. Разговорът си постави за цел да очертае актуални тенденции в българския театър, измерен в собствения му контекст, но и паралелно на международния. Търсенето на основни насоки в развитието на театъра в страната и какво от него става видимо във фестивалната програма провокира и отвори хоризонтите пред дискусията. Повечето от тезите и въпросите, които възникнаха, се опитаха да обхванат явленията в тяхната противоречивост и променливост ( каквото е и самото театрално изкуство, нали?). Позовавайки се на изказванията, ще се опитаме да изведем някои основни теми и тези, които се очертаха на дискусията. Тя се откри от Камелия Николова в качеството и на модератор и най-вече на селекционер на основната българска програма на фестивала. Тя открои няколко тенденции на сцената на българския театър - разнообразяване на афиша от гледна точка на репертоара, завръщане към класически произведения и поява на нови български текстове, които, за съжаление, се поставят само веднъж. Като много положително явление тя посочи появяващото се все по-голямо многообразие в актьорските подходи и подобряване на актьорската подготовка и тренинг. Но като основен проблем посочи трайната липса на разнообразен театрален език, средства и стилове. От позицията си не толкова на директор на фестивала, а най-нече на театровед, Николай Йорданов сподели тревогата си, че голяма част от българската театрална продукция остава енигматична за театралните специалисти и наблюдатели, че театралният живот у нас има своя непозната паралелна реалност из страната, като я постави в перспективата на въпроса какви потребности се опитва реалната театрална продукция да удовлетворява, как тя се обръща към зрителите. Той сподели наблюдението си за затвърдилата се формула за успешна продукция, която в повечето случаи обхваща класически текст, по възможност комедия, поставен в ярка режисьорска интерпретация и в изпълнение на звезден и много добър актьорски състав. Давайки за пример гостуващия спектакъл „Хамлет“ на Шекспировия театър „Глобус“ от Обединеното кралство, той потвърди важността от наличието на „гръбнак”, който като че ли привлича зрителите към себе си и ги обединява около някакъв „мит”. Той се превръща в гръбнака в програмата на даден фестивален форум, но е необходимо да присъстват и алтернативни представления. И в допълнение към тезата на Камелия Николова той потвърди трудността в програмирането на фестивала на по-голямо многообразие на театралните форми. Като все по-значимо измерение в съвременния театър, Н. Йорданов посочи обръщането към човешкото и към по-дълбоките послания, свързани с неговото оцеляване в съвременната ситуация, в която то се оказва застрашено.

Провокирана от темата за фестивала, тук се включи режисьорът Възкресия Вихърова със своето заключение, че българската театрална ситуация е дълбоко консервативна, но фестивалът съумява да изведе на повърхността и систематичните изключения на тази обобщена картина. Тя отправи въпрос относно принципите на програмиране на фестивалната програма. В отговор Камелия Николова посочи критериите, които са я водили в съставявено на селекцията, като на първо място изтъкна необходимостта от обективност на селекционера, за да може да се отделят различните тенденции, да се отчетат най-актуалните течения извън строго личния вкус. Тя обоснова своя избор за тазгодишното мото на селекцията „Театър и общество: отново за хуманността”, като сподели наблюдението си, че тази тема е силно проявена в европейския театър в момента. В съгласие с констатацията, че на българската сцена отсъства многообразие от театрални опити, Ромео Попилиев се присъедини към разговора. Той сподели извода си, че в бързо развиващата се, динамична съвременна среда, като че ли няма достатъчно време непрекъснато възникващите нови форми да бъдат съответно назовани: „ако се назоват, те ще умрат”, метафорично заключи той. Т.е. давайки име на смисъла, той умира (тук може да се направи асоциация със спектакъла „Аз, Сизиф“ на Веселка Кунчева). Във връзка с мотото на фестивала той сподели опасението си, че търсенето на хуманизма среща сериозни проблеми в своето решение.

Духът на поета - театрална постановка от Стефан Цанев, режисьор: Маргарита Младенова, сценография и костюми: Даниела Олег Ляхова, компоситор: Асен Аврамов, Христо Мутафчиев, Валентин Танев, Павлин Петрунов
 
Зорница Каменова продължи дебата, отваряйки нова тема на разговор, а именно - вниманието към публиката. Тя изрази своето наблюдение, че МТФ „Варненско лято“ изключително умело и с постоянство търси и образова своята публика и днес можем да бъдем свидетели на един балансиран обхват на разнообразните вкусове на отделните аудитории. Асен Терзиев отвори една изключително важна тема за смисъла на театъра и неговото случване – тази за неговия контекст. Той сподели, че в създаването на българския театър, от там и на фестивала, силно присъства контекстът, в който те са поставени. Той потвърди устойчивостта на класическия текст и въздействието на спектакъла „Хамлет“ върху публиката. Според него театърът, който вълнува истински е този, който вкарва гледащия го в интензивност на преживяването. Румяна Николова препрати разговора към конкретен проблем от българската драматургия и създаване на текстове, като концентрира причината около количеството текстове за сметка на качеството. Тя добави и личното си наблюдение, че егото на автора се сблъсква с егото на режисьора, което води до непълноценно случване на диалога между различните артисти, а от друга страна е липсата на големи теми в драматургията. Разсъждавайки върху засегнатите теми и отделните тези, Николай Йорданов се върна към проблема за консервативността на българския театър като съществуващ в едно консервативно общество. Ключов момент, според него, трябва да е обръщането на театъра към обществото. Камелия Николова припомни знаменитата фраза на Антонен Арто „Театърът е двойникът на живота“ и повдигна темата за търсенето на естетическото днес - кое и какво е то? Венета Дойчева очерта няколко основни посоки на своите разсъждения - акцентът върху хумаността като връзка между театъра и обществото; стъпването на българския театър върху познати похвати и клишета, като засегна и проблема за митичния ореол, създаван около някои представления и първопричината за това. Елица Матеева се включи със заключението си, че един фестивал е пълноценен, когато развива отношения. Тя даде за пример организирания уъркшоп между български и американски артисти „Представи за Америка”. Силен емоцинален момент беше изказването на Цветана Манева, която като актриса, отключи темата за проблема на създаване на театрално изкуство. Тя засегна няколко аспекта: пренебрегването на недостатъците; липсата на взискателност и лична отговорност в работата; обслужването на театъра от гледна точка на забавлението. И за да внесе позитивен елемент, тя подчерта ролята на МТФ „Варненско лято“ в изграждането на качествен баланс и изграждане на професионализъм, както в българската, така и в чуждата селекция. Дискусията продължи в търсене на различни мнения и изразяване на отделни тези, които до голяма степен припокриват вече очертаното. На финала й остана безспорното усещане, че дискусиите, провокирането на диалог и неговото разширяване, са част от пътищата за развитието на театрално изкуство в съвременното общество.
Екипът на фестивалния бюлетин.
                       
* Текстът е предоставен от eкипа на Бюлетина на МТФ „Варненско лято“ 2014
 
 
Назад [ 10 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма