Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство
от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Статии
Поезия
Станислав Пенев
Станислав Пенев (1953, Варна)- поет, преводач, издател. Завършва „Българска филология” и „Философия” в СУ „Св. Кл. Охридски”. Учител по бълг. език и литература във Варна. Председател на Сдружението на писателите – Варна, председател на редакционния съвет на в. „КИЛ”; от 2009 г. – председател на Сдружение Литературно Общество – Варна и гл. редактор на в. „Литература и Общество”. Чл. на СБП. Автор е на 15 стихосбирки, на стихотворения за деца, на книга с афоризми и хумористични мисли, на книга с публицистични портрети и др. Превежда от славянските езици и издава 5 преводни книги. Неговата първа стихосбирка „Интимна космогония (1992) е преведена на полски език и е издадена в Полша (1993). 6 негови стихосбирки: „Брегове” (2008), „Пристан”(2009), „Българско море”, „Надежди по вълните” (2011), „Небето бавно отпътува” (2011) и „Надига се душата да отплава” (2011) са преведени на руски език от преводача и писателя Всеволод Кузнецов и са издадени в Русия. Превеждан е и е печатан през последните години в Хърватия, Полша, Украйна, Беларус, Латвия, Италия, Унгария, Германия, Гърция, Армения, Сърбия, САЩ, Канада, Австралия, Русия.
(АртЕнциклопедия Варна)
Станислав Пенев
ВАРНЕНСКИ ЕСКИЗ
Облаците – шапките на Господ,
плуват над земята леки, сиви…
И невидими глави докосват,
мъдро се издигат – мълчаливи.
Синята омая на небето
в този град вселени разпознава.
Ширнало се е за път морето –
хоризонтите да приобщава.
Вятър трополи край нас с прието
разстояние за всяко време…
Спре ли – чувството ни е отнето,
сякаш паднали сме на колене.
Искам само да рисувам вятър –
друго всичко мога да пропусна.
Времето за нас не е театър –
щрих е на голямото изкуство.
ВАРНЕНСКА
ИМПРЕСИЯ – І
Дълбоко в нас остава тишина –
ненакърнена, девствена, нечута:
гореща лава, скрила се в кръвта,
която все по вените се лута.
Намръщено, небето има грях,
че ни ръмжи с упорство неприето,
опитва се да всява даже страх –
над нашия живот налага вето.
А птиците будуват след любов,
Вечерницата свети чак до обед.
Клишето за щурците, че са зов,
е вечна песен на тревите нови...
Блести под сенките – брегътблести,
следобедът пред извор коленичи,
усмихнат вятър с хитърпоглед бди,
горещината на страсттанаднича...
И всичко в нас, в дълбока тишина,
донасяща ни не една надежда,
е прилив тих на морската вълна,
в която чувствата ни се оглеждат.
02.09.2012 г.
ВАРНЕНСКО СИЯНИЕ
Закотви се тук лятото, замря.
През мараня трепери и баирът.
Морето се изгуби в светлина,
но светлосиньо бавно пак събира.
Жаравата на слънцето мори –
над Морската градина пламразлива
и калайдисва под дърветата дори
петна по-светли… И не си отива…
На свежи водорасли аромат
до пейките в градината достигна –
с планктон обрасла търситози бряг
водата – кротка уж…Но пак изригна…
Удари плажа, издълба брега,
от дълбините хлад далечен носи –
на метър пясъкът гори сега
без пламък видим стъпалата боси…
До кръста мокър, стар рибар върви,
издърпал мрежата –сафрид предлага,
за чернокоп, барбуня – утресе гласи
и според времето ще се надява…
А тайните опазени мълчат,
и нощем все се будим без причина...
И в моя град усмихва се денят
след прилива на ярка месечина.
15.10.2012.
* * *
Морето дълго, дълго ще въздиша,
почувствало, че лятото си тръгва.
В различни цветове ще се облича
водата му, когато се залъгва,
че може нещо все пак да остане
от порива, брегът превърнал в есен.
А листопадът само ще го мами,
че шарен и златист – е интересен.
Вълшебното килимче –дъжд пороен,
отнесе топлината на дълбоко.
Морето ще сънува сън спокоен
през зимата в леглото си широко.
И всяко разстояние надежда
за близко лято му шепти отново–
морето цяла зима се оглежда
да грабне лятно слънце наготово.