Тази изложба е своеобразна ретроспекция на неговото творчество, почит към красотата и хармонията от цветове, която е създал. Селекцията включва платна от 1986 г. до последните произведения на Илия Милков, завършени през март 2009 г. Произведенията му след 80-те години все повече излизат от деликатната ранна монохромна гама и отиват към определено увеличение на цветността, довела до последните му творби, които бележат един творчески катарзис през последните му творчески и житейски години. Работата му с варненската галерия „Папийон” предизвиква появата на активното синьо в много от последните му творби. Цветовете стават отдушник на всичко сиво от предходни периоди, като можем спокойно да ги определим като проява на цветно опиянение. Неговите пейзажи се отличават с типичния си архитектурен ландшафт, особения силует на причудливо наклонените стволове на дърветата, безлистните корони, монохромната гама, нарушавана на моменти от появата на драматично черно в детайла. В общата тенденция на пейзажа, застъпвана от художници като Илия Милков, живопистта се професионализира в неакадемичен и нестилизационен вид, което придава на композицията стабилност и уют, а по-късно, при модернизацията на изкуството, запазва усещането за здрави стойности. И ако биографията представя хронология и факти, то цветът, контрастът и хармонията в платната на Илия Милков говорят за истинската живописна душевност на един силно привързан към природата и земното творец, изпълнил градския, селския и индустриалния пейзаж с несъизмеримо чувство и топлина, съумял да впише всяка житейска истина в картините си, да й придаде живот чрез цвят, а чрез цвета – смисъл. Творец, неуморим в любовта си към българското, носталгичното и красивото, към хармонията от цветове, звучащи като мелодия.
Сини праскови и розово небе, 50-60 см. м.б. пл.
Илия Милков е роден на 10.10.1927 г. в с. Ставерци, Плевенско.
Занимава се с живопис от 1950 г. Чл. на СБХ от 1967 г. Самостоятелни изложби в София – 1973, Пловдив – 1976, Русе – 1977, Орешак – 1982, Никопол – 1989 и др. Негови картини са включени в представителни изложби на България в Мексико, Русия, Полша, Чехия, Ирак и др.
През 1993 г представя картини в „Отел Друо“ - Париж. Получава национални награди от ОХИ в Пловдив – 1976, Русе – 1970, Шумен – 1971, Смолян – 1972 и др. 1971 става носител на „Наградата на София за живопис”. |